Читать «Единайсет минути» онлайн - страница 111

— Изглежда, че ако движите пръста си в кръг по него, без да стигате до върха му, може да изпитате още по-силно удоволствие. Запомнете го! Мъжете, които се съобразяват с тялото на една жена, бързат да докоснат върха на клитора, без да знаят, че това понякога може да бъде болезнено, не сте ли съгласна? Ето защо още след първата или втората среща поемете нещата в свои ръце: заставайте отгоре, решавайте как и къде да бъде оказван натискът, ускорявайте или забавяйте ритъма, както на вас ви харесва. Освен това, както пише в книгата, която чета, е необходимо да проведете откровен разговор.

— Вие провели ли сте откровен разговор с мъжа си?

Още веднъж Хайди се изплъзна от прямия въпрос, споменавайки, че времената са били други и тогава е предпочитала да разговаря по-скоро на интелектуални теми.

— Представете си, че клиторът ви е като часовникова стрелка, и помолете партньора си да я движи между единайсет и един часа, разбрахте ли?

Да, разбираше какво има предвид жената, но не беше съвсем съгласна, явно и книгата беше далеч от цялата истина. Но щом Хайди заговори за часовник, Мария погледна своя, каза й, че е дошла само за да се сбогува, тъй като стажът й бе приключил. Жената като че ли не я чу.

— Не искате ли да вземете книгата за клитора?

— Не, благодаря. Сега съм заета с други неща.

— Нищо ли няма да вземете?

— Не. Връщам се в родината си и бих искала да ви благодаря, че винаги сте се отнасяли към мен с уважение и разбиране. Може някой ден да се срещнем отново!

Стиснаха си ръцете и си пожелаха щастие.

Хайди изчака момичето да излезе, след което изгуби самообладание и удари с юмрук по масата. Защо не бе използвала момента, за да сподели с Мария нещо, което по всяка вероятност щеше да умре с нея? След като момичето се бе осмелило да я попита дали някога е изневерила на мъжа си, защо не му бе отговорила сега, когато откриваше един нов свят, в който най-сетне жените се съгласяваха, че е много трудно да изпитат вагинален оргазъм?

„Добре де, това не е толкова важно. Животът не е само секс.“

Наистина сексът не беше най-важното нещо на света, но все пак беше важен. Хвърли един поглед наоколо; повечето от стотиците книги, които я заобикаляха, разказваха някаква любовна история. Все една и съща история -някой се влюбва, открива някого, губи го, после открива друг. Единение на душите, далечни места, приключения, страдания, тревоги, но рядко някой казва: „Вижте какво, скъпи ми господине, опитайте се да разберете по-добре тялото на жената.“ Защо в книгите не се говори открито за това?

Може би защото то никого не интересува особено. Мъжът винаги ще търси нещо ново — той продължава да бъде пещерният ловец, следващ инстинкта си за възпроизводство на човешката раса. А жената? От собствения си опит знаеше, че желанието на жената да достигне до истински оргазъм с партньора си се проявява най-вече през първите години на брака, след което честотата на сексуалните контакти намалява, но никоя жена не говореше за това, защото смяташе, че се случва само на нея. Повечето жени дори лъжеха, че не издържат повече на желанието на мъжете си да се любят с тях всяка нощ. И лъжейки, караха останалите да се тревожат.