Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 257

Патрик Тили

Стив поддържаше ежедневен контакт с едрия „мексиканец“, но не каза на другите каква е истинската им връзка, нито каза на Сайд-Уиндър какво е научил за връзките на АМЕКСИКО с анонимната тайна организация, за която работеше мъжът с приличащото на череп лице, нито че го е разкрил като един от посредниците.

За малкото време от присъединяването си към АМЕКСИКО Стив беше научил, че оперативните работници не се запознават с подробностите на задачите на колегите си. Никой не задаваше въпроси и не отговаряше на въпроси без разрешение от Центъра за контрол на операциите в Рио Лобо. Сайд-Уиндър дори не запита как той и неговите приятели са стигнали до Ари-бани. Колкото се отнася до него, това не беше работа на Стив, както той му беше казал ясно, когато Стив се беше опитал да говори за бягството от Херън Пул. Неговата работа беше да осигури безопасното им пристигане в Бу-фаро — и оттам до равнините. Извън това не искаше да знае нищо.

Без възможност да види друго през решетката на трюма, освен небе, Стив прекара по-голямата част от пътуването седнал до Клиъруотър. Джоди и Келсо си бяха намерили някаква ниша между балите на няколко метра встрани. Това сигурно бе странно изживяване за тях. И двамата преди това открито презираха мютите. Сега обаче бяха с оцветена кожа — знака на смъртните си врагове, и поне за момента животът им зависеше от това колко успешно могат да играят тази роля.

От погледите им, докато им боядисваха кожите, беше ясно, че разбират иронията на ситуацията. Тя ги беше принудила да преразгледат собствените си вярвания и предразсъдъци. Нещо наистина трудно, след като цял живот са ти го набивали в главата — както Стив беше открил за себе си.

Съществуването на мюти с чиста кожа беше първата им голяма изненада. Фактът, че някой с уменията на Кадилак е всъщност мют, беше още по-смущаващ — а Клиъруотър съвсем ги беше сащисала. Силата, която беше отключила срещу майсторите на желязо, ги беше стреснала и беше довела до неловко мълчание между тях.

Стив разбираше този проблем. Той се беше почувствал по същия начин, когато за първи път беше станал свидетел на нейните сили. На Джоди и Келсо им беше трудно да свържат отмъстителната почти свръхчовешка фигура, държала майсторите на желязо като вързани, докато те трескаво носеха ракетите, с младото стройно синеоко момиче, сложило глава на рамото на Стив.

Но те не я познаваха, както я познаваше той. Те не знаеха дълбочината на чувствата, които тя можеше да предизвика, нито топлотата на нейния отклик. Те виждаха в нея само една машина за смърт, която за момента беше изключена.

Те не знаеха, че тя е просто канал, по който Талисмана влиза в света.

Клиъруотър беше изцедена физически и емоционално от жестокия характер на силите, които се бяха излели чрез нея. Принудителното закъснение преди качването на кораба й беше дало възможност да си почине, но тя остана тиха и унила.