Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 255

Беше добра смърт, но тя даде на Камакура малко основание за задоволство. Като учител на Тоширо по владеене на меча той беше прекарал безброй часове да тренира и съветва младия мъж, а сега съдбата го беше принудила да обезглави най-обещаващия си ученик.

Същият удар беше нанесен върху лелеяните мечти на жена му да направи пратеника свой зет. Колко се беше трудила тя за това през годините! И сега плановете й се провалиха. На Камакура не му се щеше да й съобщи новината. Тя щеше да разбере защо е бил принуден да изпълни тази тъжна задача, но никога нямаше да му прости. Нито пък дъщерите му. Той погледна кървавата глава на земята. Очите й бяха полузатворени. Очите, които го бяха гледали така внимателно през годините, когато той беше разкривал на младежа неповторимото си майсторство с меча. Колко жалко! Камакура изчисти меча си и го прибра в ножницата, след това се обърна. На очите му се появиха горчиви сълзи, но той не позволи да потекат по бузите му. Там скоро щеше да има достатъчно сълзи. Плач щеше да изпълва къщата му месеци наред.

Мъжът с приличащото на череп лице беше спазил обещанието си. Близко до източния бряг на Хъдсън имаше поле — точно на мястото на бялото квадратче на картата. Когато кацнаха, ги посрещна един агент джап, който се представи на Кадилак. Стив кацна последен, стиснал зъби от мъчителната болка в раненото бедро.

По време на полета Келсо беше видял края с перото на стрелата да стърчи през кабината и от сигналите на Стив се беше сетил. Когато машината се хлъзна и спря, той вече чакаше с трион да отреже стрелата.

Другите му помогнаха да извадят Стив от кабината, после Клиъруотър и Кадилак измъкнаха върха на стрелата. Раната не беше дълбока и не беше засегнала никакви сухожилия или артерии, но болеше. Агентът джап каза на Стив, че ще му сложи лекарство и ще го превърже.

Стив се изправи и установи, че ако не отпуска тежестта си върху десния крак, може да куцука без чужда помощ.

Щом свалиха багажа си, джапът им каза да натрупат бали слама и клони около машините и да ги запалят.

Докато другите мъкнеха бали и клони, Стив стисна зъби, извади радиоконтролираните детонатори от самолетите и прибра всичко в торбата с оръжие.

После стояха и гледаха как джапът пали трите самолета. Беше потискащо да гледат как седмици тежък труд изчезват в огъня. Когато всичко догоря, джапът запрегна една волска кола. Започваше следващият етап от пътуването.

Вместо да пресекат реката и веднага да се качат на кораба, трябваше да прекарат следващите две нощи в една къща край Хъдсън. Източният бряг, на който бяха, принадлежеше на семейството на шогуна То-Йота. Западният бряг и земята зад него по целия път до наричаните от Келсо Големи езера, принадлежаха на Яма-Шита. Корабите на двете фамилии правеха редовни курсове по реката от Нио-йоко докъдето можеха да се движат на север, но каналната система, която свързваше Хъдсън с езерото Ери, беше запазена за съдове, собственост на фамилия Яма-Шита.

Джапът, който говореше бейсик сравнително добре, каза на Стив, че корабът на Сайд-Уиндър щял да закъснее поради някаква повреда, най-вероятно с два дни.