Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 240

Отвъд тъмночервените гористи хълмове лежеше Хъдсън. И ако мъжът с приличащото на череп лице беше казал истината, там трябваше да има поле като това, маркирано на картата с бяло празно квадратче. Но най-напред той имаше една последна работа, за която трябваше да се погрижи.

Стив наклони лявото крило и погледна надолу към мъничките фигури, стълпили се около самолета, който бяха оставили. С помощта на Джоди, Келсо и Кадилак той беше изтеглил две колички с ракети от двете страни на самолета, след това беше хвърлил всички останали гранати в кабината. Сега извади предавателя и натисна бутона.

Адиос, амигос.

Двете мълнии избухнаха почти едновременно — първо пластичният експлозив на борда на самолета с допълнителния товар от гранати, след това ракетните колички. Пушек блъвна, след това се завъртя около себе си и се издигна в небето; земята под него бе в пламъци. Малките фигурки изпопадаха.

Стив огледа земята. Вече никъде нямаше следа от движение. Херън Пул беше опустошен, на самодоволно перчещите се майстори на желязо беше нанесен удар, който щяха да помнят дълго. Но каква беше цената? Колко души бяха загинали, докато той, Клиъруотър, шогунът и — може би неговият пратеник — бяха уреждали лични сметки? Колко други щяха да страдат? Той бързо потисна угризенията си. Това така или иначе трябваше да стане.

На три хиляди фута въздухът беше забележимо по-хладен. Стив настигна другите и се плъзна между тях да поеме водачеството. Клиъруотър му махна, Кадилак вдигна палец. Джоди и Келсо размахаха юмруци във въздуха — възторжен знак на победа, използван от пионерите.

Стив също вдигна стиснат юмрук. Бяха успели. Всеки беше дал всичко от себе си, но успехът всъщност се дължеше на Клиъруотър. Той също бе извадил късмет — стрелата не го беше ударила чак толкова лошо. Но пък как болеше! Все пак нямаше много кръв. Щеше да оцелее. И не беше толкова лошо, колкото когато Кадилак го беше прострелял с арбалета.

Общо взето, доста приемливо начало на деня…

Глава 17

Отмъщението на Клиъруотър срещу Яма-Шита в известен смисъл беше победа без значение. Мин-Орота беше затрупан под развалините, но когато ги разчистиха, видяха, че е жив, само с незначителни наранявания. Истинско чудо. Шигамицу, комендантът на Херън Пул, беше направо смазан.

И това беше добре — ако беше оцелял, Мин-Орота щеше жестоко да го измъчва. Въпреки неговия ранг нямаше да му бъде разрешено сепуку, а щеше да бъде третиран като престъпник, принуден да понесе на обществено място най-големите унижения, които можеха да се измислят.

Дори в смъртта обаче той не можа да избегне отмъстителния гняв на Мин-Орота. Осакатеното му тяло беше обезглавено, а след това разсечено на четири. Парчетата бяха окачени над портата на Херън Пул, а главата му бе набучена на кол до входа и заковаха табела, изобличаваща престъпната му небрежност. На жена му беше заповядано да убие двете си деца, а след това и себе си, и телата им бяха окачени до неговото.