Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 238

Клиъруотър вдигна ръце на височината на рамената си и над нея засия вертикален клин.

Стрелите се отплеснаха от него. Самураите стреляха пак. И отново стрелите се отплеснаха! Клиъруотър беше защитена от някаква невидима стена! Самураите хвърлиха лъковете и хукнаха напред — размахваха мечовете си и призоваваха на помощ богинята Амерацу-Омиками.

Клиъруотър обърна длани и от устата й излезе втори смразяващ вик, по-страхотен и от първия. Самураите спряха. Земята под краката им се тресеше така, че зъбите им тракаха. Мечовете паднаха от ръцете им, сърцата им забиха по-бързо и по-бързо, главите им сякаш щяха да се пръснат. Кръвоносните съдове със слаби стени — фатално наследство на тяхната генна структура — започнаха да се пукат от безброй кръвоизливи. Вените им се пръснаха и лицата и ръцете им ставаха сиво-виолетови. Кръв рукна от очите и носовете им, причерня им и потънаха в тъмна бездънна яма.

Всички бяха мъртви още преди да паднат на земята.

Яма-Шита — богатите му дрехи бяха окървавени и разкъсани — гледаше фигурата с бяло лице да върви през труповете на загиналите му самураи. И внезапно разбра чие лице се крие зад маската.

Дългото куче — курвата на генералния консул. Кучката от улицата, която тайно беше наблюдавал гола със смесица от отвращение и възхита. Нищожеството, което така жестоко беше подиграл, го беше докарало до гибел! Беше невероятно, но доказателството бе пред очите му. Проклета да е! Проклети да са всички жени!

Той измъкна меча си, захвърли ножницата и се огледа за подкрепа. Десетина членове от рода му бяха излезли от руините; други все още се мъчеха да се освободят. Яма-Шита им извика да му дойдат на помощ, вдигна меча с две ръце и закуцука към Клиъруотър. Никой не го последва. Добре. Той щеше да им покаже какъв кураж трябва да има един истински самурай.

Клиъруотър мълчаливо го чакаше да се приближи, ръцете й все още бяха протегнати и сочеха към лицето му. Яма-Шита спря на крачка от нея и вдигна меча за смъртоносния удар. А после очите му срещнаха нейните и той видя, че светят като кристали, пронизани от слънце. Земята под него трепереше и краката му се тресяха. Мозъкът му го подканяше да удари, преди да е станало късно, но ръцете му не реагираха и той вече не можеше да отклони поглед от очите й.

Клиъруотър бавно събра палец и показалец. Онези, които наблюдаваха със спрял дъх, видяха Яма-Шита да обръща хватката си върху дръжката на меча, след това бавно да вдига ръце и да опира острието в корема си. А после вещицата с бяло лице — защото такава трябваше да е тя — изви ръце и замахна със стиснати юмруци към феодалния барон.

Яма-Шита знаеше, че силата, нахлула в ръцете му и насочила меча към тялото му, не е негова, но не можеше да й се съпротивлява. Нито можеше да се противопостави на безмълвната команда да изтегли меча от тялото си и да го забие отново. И отново! Първите два удара вцепениха ума му и замразиха езика, но болката вече бе непоносима и той изпищя, когато мечът се заби за трети път.

Онези, които не бяха имали куража да го последват, наблюдаваха ужасени как забива меча в тялото си четвърти път. И отново изпищя. Но не падна. Петият удар го превърна в жалка отрепка, пищяща и хленчеща, молеща за милост. Но бялата вещица беше непреклонна и чак когато Яма-Шита промуши тялото си за осми път, го пусна да коленичи в локва от собствената му кръв. И не помръдна, докато той не падна напред, все още стискащ дръжката на забития в тялото му меч, в краката й.