Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 237

Яма-Шита даде втора заповед на отряда конници — те трябваше да подминат облечения в бяло роб и да отидат при четирите летящи коня.

И изведнъж се смрази от неземен вик — пронизителното виене на мютски повелител.

Келсо, който зареждаше стартовите касети, почти изпусна двете ракети, които носеше.

— Какво е това, по дяволите!

— Действай, не спирай! — извика Стив. Двамата с Кадилак вече бяха поставили две ракети в скобите под четирите машини. Но две не бяха достатъчни. Той беше говорил за използване на три, но всъщност имаха нужда от пълен комплект. Не им трябваха четири самолета, но сега, когато бягството им висеше на косъм, трябваше да разполагат с пълните им възможности.

Джоди, която беше клекнала на покрития с трева бряг да ги прикрива от нападение отзад, реши да помогне, така че прибра пистолета си в кобура и затича към количката. И изведнъж земята се разтърси и тя падна. Вдигна глава и видя, че от труса няколко от ракетите почти са се измъкнали от гнездата. Надигна се и хвана една точно преди да падне на земята.

Застанала разкрачена, с вдигнати ръце, Клиъруотър почувства силата на Талисмана да се влива в нея от небето и земята. За онези, които наблюдаваха от препълнената трибуна, тялото й изглеждаше като обвито в трептящ воал от светлина. Тя свали ръцете си пред очите, събра върховете на пръстите си и погледна към Яма-Шита през образувания триъгълник.

Последва нов неочакван трус. Струя пушек изскочи от земята пред нея, после земята се разцепи, превърна се в нащърбена пукнатина, която се понесе към трибуната. Земята се надигна, повали тичащите самураи — а миг по-късно трусът удари трибуната и тя се срина. Конните самураи, които галопираха по северния край на полето, дръпнаха юздите и се заоглеждаха объркано. Командирът им извади меча си, изправи коня си на задните крака и им извика да се прегрупират и да атакуват облечената в бяло фигура.

Клиъруотър протегна лявата си ръка към каменната стена, после бавно вдигна изпънатите си пръсти. Стената се разтърси, заизвива се като дълга сиво-кафява змия, разбудена от сън, запука и затрака, камъните полетяха във въздуха като листа, пометени от вихрушка. С дясната си ръка Клиъруотър посочи стената зад павилиона.

… Орлите ще са златните му стрели,

камъните на земята — неговият чук,

и една нация ще бъде изкована

от огньовете на Войната.

Плейнфолк ще бъдат като блестящ меч

в ръцете на Талисмана, техния Спасител!

Хора и коне падаха, камъните летяха все по-далеч и по-бързо — и все повече, — сипеха се и от двете страни върху войниците, върху останките на трибуната и на пътя отзад, където офицерите полагаха отчаяни усилия да подредят хората си. На полето потресените самураи се изправиха, събраха цялата си смелост и опънаха лъковете, за да стрелят по жената дявол — защото вече бяха достатъчно близко, за да видят дългата й коса, развяна от вятъра като тъмни крила от двете страни на бялото й като тебешир лице.