Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 225
Патрик Тили
Стив извика Джоди и Келсо и им даде по една бойна жилетка. Те ги облякоха под туниките си. Стив помогна на Кадилак да облече своята.
— Надявам се знаеш как да използваш гранатите…
— Ако ти го правиш, и аз ще го направя.
— Е, с това трябва да внимаваш. — Той откачи една газова граната и обясни действието й на Кадилак и Клиъруотър и как могат да се предпазят с противогаза. После каза на Клиъруотър да си го сложи.
Тя го направи и очите й зад визьора се разшириха от тревога, приглушеният й глас проникна през страничните филтри.
— Все едно че потъвам! — И бързо го свали.
Той сложи успокоително ръка на рамото й.
— Не се плаши. Няма да се задушиш. Просто дишай дълбоко. Няма да се налага да го носиш дълго, но когато видиш някой от нас да ти дава знак,
Клиъруотър кимна.
— И не го сваляй, докато ние не свалим нашите. Чу ли ме?
— Да.
— Добре. Почваме. — Стив извади една голяма торба и я подаде на Клиъруотър, след това сложи върху нея един избелял син трекерски гащеризон. — Сложи си бялата маска, робата и каквото носиш под нея в торбата. Но внимателно. Носиш ли боите за тяло?
— Да. Увити са в дрехите, с които дойдох. Плюс другите неща, които поиска.
Стив се обърна към Кадилак.
— Какво стана с твоите кожи за ходене?
— Изгорих ги.
Стив го погледна малко накриво.
— Вярвам ти. А къде са боите за тяло, за които ми каза.
— В шкафа.
— Трябват ни. — Стив сложи торбата с ценните сапунени листа върху работния гащеризон. — Сложи и тези вътре плюс всичко ценно, което може да ни послужи. — После даде знак на Джоди и Келсо да минат пред него през вратата. — Добре, просто ще огледаме наоколо. Имаш пет минути да се преоблечеш и да се приготвиш. След това преминаваме към изпълнение на плана. — Стив тръгна да излиза, но се обърна. — И докато се преобличаш, защо не вземете да уредите нещата помежду си? Чака ни дълъг път и не искам караници.
Затвори вратата и отиде при Джоди и Келсо в ъгъла на съседната стая — прозорците й гледаха към страничната стена на двора на Херън Пул.
Келсо го погледна замислено и каза:
— Не ми харесва, че даде на тоя толкова оръжия. Ами ако ги използва срещу нас?
— Да — каза и Джоди. — Мислех, че ще ги вземем като пленници.
— Това ще е по-късно — обясни Стив. — В момента всички сме на една и съща страна. Вие сте двама ренегати, които ни помагат да избягаме. Искате да се върнете в пустошта, а те се връщат при собствения си народ.
— И ти отиваш с тях…
— Виж — каза Стив. — Докато те вярват в това, работата ни ще е много по-лека… така ли е?
— Надявам се да знаеш какво правиш — промърмори Келсо.
— Довери ми се — отвърна Стив.
Стив излезе на задната веранда и слезе по стълбите в двора. Зад него имаше малка зеленчукова градина и затревен участък, който завършваше до шубраци, дървета и една каменна стена. Слугите на Кадилак все още бяха там, децата им се бяха покатерили на стената.