Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 224

Стив облече подплатената ватирана жилетка, която му бяха доставили от АМЕКСИКО. Тя имаше калъф за въздушен пистолет, джобове за резервни пълнители и бутилки за сгъстен въздух и халки за закачване на гранати под широките пешове, които скриваха издайническите им очертания. В друг джоб на нивото на рамото имаше противогаз. Стив натъпка джобовете със смъртоносен коктейл от гранати. Когато свърши, се беше превърнал в истинска бойна машина.

Започна да зарежда и три други жилетки и попита:

— Как вървят нещата?

— Мин-Орота свърши с прегледа на летците и самолетите — каза Кадилак. — Човекът до него трябва да е Яма-Шита. Издърпа четирите машини от втория ред към работилниците, но екипажите останаха и отидоха пред трибуната.

— Добре.

— Започнаха да преместват пет от първата линия.

— Накъде?

— Към трибуната… подреждат ги с опашки към зрителите.

— А екипажите?

— Те са отпред и отзад, както преди.

Стив продължи да пълни джобовете на бойните жилетки.

— Така, на летището остават три… Можеш ли да видиш номерата им?

— Да. Шест, седем и осем. От едно до пет са пред трибуната.

— Добре. — Свикналите на ред майстори на желязо не можеха да направят задачата им по-лека. Стив вдигна глава, видя, че Клиъруотър е вдигнала далекогледа, и попита:

— Къде е любимото ни момче?

— Дава мечовете си на твоя приятел, пратеника. Сега сваля шапката и перуката и връзва около главата си кърпа.

Клиъруотър насочи далекогледа към Мин-Орота, след това към Яма-Шита — лицето му сякаш подскочи срещу нея. Обзе я неочакван хлад, когато позна дръпнатите очи и стоманената уста-клопка. Това беше нейният мъчител, неумолимият господар на корабите с колела, който беше смазал, удавил и измъчвал осем мюти от Плейнфолк, за да й покаже какво ще й се случи, ако не му се подчинява.

Сърцето й се изпълни с омраза. Не безразсъдна и неоснователна, а студена и пресметлива. Споменът за двете обезобразени глави в каютата й все така изгаряше ума й. Беше се заклела да отмъсти за смъртта на съплеменниците си и щеше да го направи. Днес. Да, това бездушно чудовище и неговите слуги щяха да си платят кървавия дълг.

„О, Талисман, дари ме със силата си!“

— Сега се качва на летящия кон. На седалката зад него се качва един самурай.

Стив взе далекогледа и погледна генералния консул, след това опашката на самолета. Номер седем. Кадилак му беше казал, че един от боговете в пантеона на майсторите на желязо е богът на щастието. Той не знаеше дали те смятат числото седем за щастливо, но ако беше така, този дебелак го очакваше голяма изненада.

В следващата секунда ситуацията стана по-ясна. То-Шиба се качи, а шести и осми останаха за ескорт. Избутаха трите самолета през полето до мястото за излитане до работилниците. Яма-Шита и Мин-Орота се върнаха на местата си на трибуната.

А пратеникът? А, ето го — вървеше покрай войниците на Мин-Орота към правителствения отряд; крачеше по линия, която щеше да го отведе вдясно от Стив. Стив погледна натам и видя коня на Тоширо с парадната му сбруя. Друг самурай на кок държеше юздите. Стив видя как помогнаха на пратеника да се качи на седлото. Умен ход. Така щеше да може да избяга.