Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 22
Патрик Тили
— Дааа. — Лицето на Йоритомо помръкна. — Лошо. Открай време знам, че семейството на Яма-Шита ще е център на всеки ход срещу шогуната. И че моят зет е идиот, който накрая ще се самоунищожи, но… — Той въздъхна, после продължи: — Този, от когото съм най-разочарован, е Кио. Абсолютно сигурен ли си, че е замесен в това?
— Главата си залагам, господарю.
Йоритомо стисна очи, сякаш се опитваше да отблъсне думите му. После с бавно, отмерено движение сложи ръце върху лицето си, изтривайки от него всякаква емоция, и ги постави с дланите надолу върху коленете си.
— Значи… може би сме изгубили Мин-Орота. И един от моите генерални консули също е с тях.
— Не напълно. Не вярвам той да знае какво планират. Може би не е против, но все още е на ваша страна
— Не ми напомняй…
— Господарят Яма-Шита е готов да поеме рисковете, но не е глупав. Вярвате ли, че може да участва в заговор с човек, който е готов да рискува всичко, за да спи с едно дълго куче?
— Не, сигурно не. Но тогава каква е играта?
— Ако Яма-Шита е във връзка с Федерацията, трябва да знае кой е доставил хвърчащия кон.
— Значи е било уредено.
— Сигурно. Но както и да го погледне човек, когато генералният консул е открил какво има под окраската на тялото, е трябвало да съобщи. Но не го е направил. От този момент нататък той е съучастник. Какво може да каже Мин-Орота? Сигурен съм, че той и господарят Яма-Шита могат да ви доведат цял куп свидетели, които да се закълнат, че са предали мютка. И ние не можем да проверим племето на Плейнфолк, с което Яма-Шита твърди, че е сключил сделка, защото…
— Защото той е единственият ни контакт.
— И значи край на историята. Положението на То-Шиба е много трудно. Те ще използват това да упражнят известен натиск.
— Например да го убедят да заповяда на гарнизона си да стои настрана, ако и когато Мин-Орота реши да тръгне срещу мен…
Тоширо поклати глава.
— Има много време преди да стигнем дотам. Те дори не са започнали да разглеждат военните възможности. Дори с помощта на Мин-Орота Яма-Шита и неговите приятели не са достатъчно силни да свалят шогуната с един бърз кървав удар.
— Може би ще могат, ако фамилия То-Шиба премине на другата страна.
— Трябва да се погрижим това да не стане.
— Значи трябва да се опитам да променя ситуацията.
— Можем да приложим някои тактики, които да ги попритеснят. Но дори То-Шиба да има успех, това няма да означава, че Яма-Шита е разбит. Никой не желае да затъне в нова продължителна гражданска война. Всички можем да загубим твърде много. Не… това, срещу което сме изправени сега, е битка за сърца и умове.
— Най-трудната за спечелване битка.
Тоширо се поклони.
— Господарю, щом вие сте на кормилото…
— Това ли е всичко?
— Има и още.
Йоритомо отново въздъхна, този път малко раздразнено.
— Стъпвай внимателно, приятелю. Започваш да прекаляваш.
Тоширо прие предупреждението философски, макар рискът да си навлече гнева на шогуна като носител на лоши новини да бе съвсем реален.