Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 21

— Това не е толкова лошо, колкото изглежда — каза Тоширо.

— Искаш да кажеш… че е добра новина?

— Да, господарю. Лошата новина е, че… тя не е мютка.

Шогунът затвори очи и пое дълбоко дъх.

— Как не си го забелязал, когато я докараха?

— Нямах основание да подозирам такова нещо. Беше ни казано, че дългото куче ще се придружава от мют. Кой би допуснал, че тя се е прикрила, като е боядисала тялото си? Не знам какво я е подтикнало да свали маскировката си, но тя е с чиста кожа… също като Брикман. Двамата са от един вид.

— Две дълги кучета…

Очите им се срещнаха.

— Защо е тази измама?

Тоширо подбра думите си внимателно.

— Може би сделката, която господарят Яма-Шита твърди, че е сключил с мютите, е… прикритие за по-непосредствено споразумение с производителите.

— С Федерацията?

Тоширо се поклони под пронизващия поглед на шогуна.

— Това е единственото обяснение, което има смисъл, господарю. От друга страна, вие може би знаете нещо, което аз не знам.

— Ще ми се да знаех.

— Господарят Яма-Шита обича да сключва сделки.

— И е амбициозен. Но да се предположи, че е във връзки с Федерацията…

— Да, това е сериозно обвинение.

— Най-лошото предателство. Смърт за него и за семейство му плюс конфискуване на цялото владение. Но преди да възложа делото на Йеясу, ми трябват доказателства, не само предположения.

— Дайте ми време, господарю. Мисля, че мога да намеря доказателства. Но това не решава проблема как да го хванем за яката.

— Прав си. Замесен ли е Кио Мин-Орота?

— Нека го кажа по следния начин. Трудно ми е да повярвам, че той не знае с кого прекарва повечето следобеди генералният консул. Дори семейството да няма споразумение с дългите кучета, досега трябва да са разбрали каква е работата.

Шогунът въздъхна със съжаление.

— Само това ми липсваше. Откога моят скъп зет е…

— От началото на януари.

— И ти го откриваш чак сега?

Тоширо пак се поклони. Моментът не беше подходящ за оправдания.

— Просто не разбирам — замислено каза Йоритомо. — Сестра ми и децата й бяха тук само преди седмица. Тя с нищо не подсказа, че става такова нещо.

— Тя може би не знае, господарю. Причината да разбера толкова късно беше, че някои хора са се постарали твърде много всичко това да остане тайна.

Йоритомо издиша силно през носа.

— Ако той не беше част от семейството, още утре сутринта щеше да е на рогозката. Как можа да ми направи такова нещо? Това е непростимо. — Той се усмихна криво и каза малко по-спокойно: — От друга страна, не бих казал, че е изненадващо. От известно време знам, че в това отношение той има малко ексцентричен вкус.

Настъпи тишина. Йоритомо обмисляше бъдещите си действия.

— Винаги бихме могли да турим край на това, като сложим нещо в купичката му с ориз. Или може би и на двамата. Да го направим да изглежда като самоубийство.

Тоширо поклати глава.

— Не, господарю…

— Да не искаш да кажеш, че не можем да го направим?

— Съвсем не. В сравнение с господаря Яма-Шита генералният консул е сравнително лесна цел. Просто не смятам, че на този етап на играта убийството ще е в наша полза. Ако ударът бъде проследен и доведе до вас…