Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 20

Също като мютите, и дългите кучета имаха статус на роби, но Мин-Орота чувстваше, че Брикман е специален случай, който изисква по-добро отношение. И така, сякаш по магия, Брикман беше настанен в малка, но удобна къща, пълна с прислужнички — лични робини корейки. Господарят Мин-Орота прие пламенните му благодарности, но не му каза, че корейците, също като тайландците и виетнамците, са едни от „нечистите“ видове и са от по-долните слоеве на обществото на майсторите на желязо. За един истински син на Ни-Исан — самурай от благородно семейство — осигуряването на такива непълноценни слуги се смяташе за смъртна обида; за дългите кучета, които не бяха запознати с тези тънкости, това беше невъобразим лукс.

При първата им среща Тоширо тактично предаде на феодала мнението на шогуна, че безпрецедентното издигане на Брикман над статуса на роб е и ненужно, и неподходящо. Мин-Орота се помъчи да го увери, че това е само временно споразумение, което може да донесе важни материални изгоди не само на неговия дом, но и на самия шогун. И че след време ще е забавно да върнат дългото куче към робското му положение.

Имаше обаче и други аспекти на ситуацията, по-малко забавни, и точно тях се канеше да докладва Тоширо. Мютката, която беше взета под опеката на генералния консул Накане То-Шиба, беше изчезнала загадъчно от хоризонта. Чрез старателна разузнавателна работа и с помощта на местната мрежа от агенти и информатори той беше разкрил една нелегална сексуална връзка, която не само беше смущаваща, но и се беше оказала със застрашителни последици.

Тоширо докладва за последната работа на Брикман, след това премина към неговата мютска придружителка.

— Съжалявам, че трябва да ви кажа, но получих информация от достоверен източник, че генералният консул на Маса-чуса и Ро-дирен влага ново съдържание в понятието „защитно попечителство“.

Шогунът го погледна остро.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. Както казват всички, той е обхванат от голяма страст. Въпросната… „дама“ е настанена със собствени слуги роби.

Лицето на шогуна не отрази вълната на отвращение, която премина през него. Очите му останаха приковани в градината.

— Къде?

— Владението включва езеро с малък остров в средата. Очевидно там има къща. Дърветата, които я ограждат, пречат да се види от брега. Смятам, че е използвана за подобна цел и преди.

Шогунът кимна. Изражението му остана равнодушно, но Тоширо знаеше, че отвътре владетелят кипи. Генералният консул Накане То-Шиба беше женен за една от сестрите на Йоритомо. Да влезе в нейната спалня, след като е правил любов с робиня мютка, беше оскърбление на нейната чест — за което в подходящ момент трябваше да се отмъсти.