Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 159

— Много по-умен — призна Стив. Егото на този човек беше безгранично. Ако искаше похвала, беше я получил. Предостатъчно. — Така ли мислиш и за Мистър Сноу?

— Не. Разбира се, че не.

— Тогава какво ще стане с племето, когато той умре? Ти си видял неговата смърт в камъка. И точно къде трябва да умре.

Кадилак вдигна рамене.

— Може да съм видял, а може и да не съм.

— Е, той, изглежда, е съвсем сигурен. Каза ми, че му остават само още няколко месеца живот.

— Още една причина да не се върна. — Пиянската защита на Кадилак се пропука. — Виж, четенето на камъни не е точна наука. А и аз съм новак в нея. Не съм безпогрешен… не повече от него. Добре… аз наистина видях в камъка много кръв, пот и сълзи. Смърт и разрушение също. Мистър Сноу беше там някъде, но също и племето. Ти също се появи. Но може да съм смесил две явления… и това време може да е далеч. Може да е тази година, или следващата… или подир десет години. Не че има някакво значение.

— Какво те кара да казваш това?

Кадилак пресуши купичката.

— Защото онази част от живота ми свърши. И скоро няма да има нищо, заради което да се върна. С тях е свършено. — Той взе бутилката, седна до ниската масичка и я остави пред себе си.

Стив погледна скиците и чертежите на дъската, след това седна на рогозката с лице към младия летописец.

— С кого е свършено… С М’Кол? С Плейнфолк?

— Не ми се говори за това.

Стив му подаде купичката си да я напълни. Всъщност той не искаше повече, но с това щеше да остане по-малко за Кадилак. Досега, като се изключеше неясният говор, той се държеше добре. Но Стив имаше чувството, че мютът може да рухне всеки момент. А той още не искаше това да се случи. Имаха да изясняват още много неща.

Стив вдигна втората си купичка срещу четвъртата на Кадилак и отпи съвсем мъничко. Колкото и да обясняваше Кадилак, че всичко върви добре, Стив знаеше, че той сигурно се чувства застрашен от неочакваното му появяване на сцената. Знаеше и че следващият му ход ще бъде като ходене по лед.

— Съжалявам. Наистина ти обърках живота.

— Напротив. Нещата се обърнаха по-добре. Ако не беше ти, сега нямаше да съм тук.

— Нямах предвид източването на ума ми. Ти си добре дошъл за всичко, което имам там. Имам предвид Клиъруотър. — Стив спря, надявайки се на някаква реакция. Лицето на Кадилак не изразяваше нищо. Той опита отново: — Срамувам се от онова, което направих. Ти ми спаси живота, предложи ми дружбата си, а аз… те предадох. Не беше нарочно, но… — Той вдигна безпомощно рамене. — Затова трябваше да скъсам и да избягам. Нямаше начин да скрия чувствата си към нея и… след стореното се срамувах да гледам теб и Мистър Сноу.

— Това е било предопределено да стане. Такава е била волята на Талисмана. Онзи, който иска да е верен воин, трябва да намери вътрешна сила да приеме тези неща.

— Все пак сигурно те е заболяло.

— За малко — каза Кадилак. — Но сега не чувствам нищо.

„Да, личи…“ Стив гледаше как Кадилак гаврътна още саке.

— Затова ли тя вече не е с теб?

— Не. Майсторите на желязо ни разделиха още когато пристигнахме.

— Това не те ли тревожи?