Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 12

През последните две години Тоширо беше постоянно в движение — пристигаше с очакваната с нетърпение информация, за да получи нова задача, почти без да има време да си поеме дъх. Като резултат двамата се виждаха по-рядко, отколкото биха желали, но дружбата им не отслабваше.

Камакура, самурай, прокълнат да има пет дъщери, се отнасяше към Тоширо като към свой син. Винаги когато Тоширо идваше в Арон-Гирен, капитанът и съпругата му Йокио го приемаха в дома си с безкрайна топлота и щедрост. Макар че Тоширо никога не се беше съмнявал в искреността на своя наставник, беше естествено да допусне, че тази очарователна двойка таи надеждата една от дъщерите им да намери благоразположение в неговите очи. Очевидно това беше надежда, споделяна от цялото потомство, защото с годините всичките, с изключение на най-малката, която още нямаше тринадесет години, поред бяха проявявали към него внимание, излизащо извън границите на обичайното гостоприемство.

Техните нощни посещения, които според обичая не се очакваше човек да откаже, бяха изпълнени с изключително благоразумие, равно на това, проявявано от дворцовите дами. А по-сетнешното им поведение не намекваше с нищо за онова, което се беше случило. Всички бяха също така любезни и почтителни, както и преди. Тоширо не беше казал нищо на баща им — предпочиташе да мисли, че капитанът няма представа какво става. Опитът обаче, който проявяваха неговите дъщери, не можеше да е постигнат без известна степен родителско наставление. Макар че това беше нещо, което Камакура никога не беше обсъждал, Тоширо знаеше, че майка им някога е била куртизанка. И му беше ясно, че топлината на прегръдките им се подхранва от изгарящо честолюбие.

Двамата ездачи, съпровождащи Камакура, слязоха от конете си и се присъединиха към охраната, а Камакура и Тоширо продължиха под сводовете на външната и вътрешната кула и влязоха в главния двор на двореца. Цивилните — главно търговци от нисък ранг, — които се намираха на моста, паднаха на колене и долепиха лица до талпите. Железните подкови на конете изпратиха в главите им гръмотевично ехо.

Понеже Тоширо бе член на рода на Хазе-Гава, фамилните му имения бяха при обърнатите към морето северни граници. Само две владения бяха също толкова отдалечени — Фу-Джи и На-Шува, чиито земи лежаха на северозапад и североизток от Хазе-Гава. Отвъд тях бяха Фог Пийпъл⁸. Камакура, от друга страна, живееше на Арон-Гирен. Като близък приятел и учител по владеене на меча беше естествено той да предложи дома си на по-младия мъж, макар че на пратениците винаги се осигуряваше квартира в най-близкия дворец, където пристигнеха. Шогунът имаше четири други великолепни крепости на брега и многобройни резиденции из владенията на То-Йота. Тоширо благодари на Камакура за поканата и обеща при първа възможност да вечеря с него. За нещастие не можеше да прави никакви планове, докато не докладва на шогуна. Само тогава щеше да знае дали ще има време да сподели прекрасните удоволствия на семейния живот в дома на Камакура, преди да бъде изпратен да изпълни някоя нова задача. Междувременно помоли капитана да предаде искрените му поздрави на Йокио, съпругата си, и на петте й дъщери, чиято несравнима красота, себеотрицателна преданост и девствена скромност били чест за техните родители. И така нататък, и така нататък.