Читать «Майсторите на желязото» онлайн - страница 13

Камакура си тръгна. Честта му бе удовлетворена. Тъй като дружбата му с младия мъж бе отпреди издигането на Тоширо в длъжност на пратеник, той знаеше, че гостоприемството му не ще бъде изтълкувано като опит за подмазване. Въпреки това жена му непрекъснато му напомняше, че някоя от техните дъщери, всички с необходимите качества, ще е идеална партия за Тоширо. И със зет пратеник перспективите за брак на останалите момичета щяха да нараснат неимоверно. Тогава можеха да очакват поне една благородна издънка. Може би дори две.

Жени! Въпреки предполагаемото си подчинено положение рядко се намираше някоя, която да устои на съблазънта от социален успех. Добре беше да имат много домакинска работа: иначе се отдаваха на какви ли не тщеславни мечти. През годините в служба на шогуната Камакура беше видял достатъчно, за да знае, че ако не бъдат управлявани от силен и дисциплиниран ум, освободени от ежедневната еднообразна физическа работа или задълженията на военната служба, телата скоро създават основания за недоволство. Безделието водеше най-напред до разюздано търсене на удоволствие, след което, когато преситените апетити не можеха повече да бъдат задоволени и от най-необичайна перверзия, дамите от двореца се превръщаха в злобни клюкарки и интригантки. А след като разрушаха собственото си чувство за морални ценности, се заемаха да направят същото около себе си. Имаше привилегировани мъже, които спадаха към същата категория — и това беше довело до падането на много шогунати.

Аристокрацията, размишляваше Камакура, не беше онова, което беше призвана да бъде. Самурайската етика беше опората срещу умствената и физическа корупция и той беше благодарен, че новият шогун въплъщава всичко скъпо за него. За нещастие Йокио, неговата жена, която като млада конкубина беше задоволявала бащата на настоящия шогун, не споделяше това предубеждение към аристокрацията — макар че нейният господар в пристъп на великодушие я беше предложил на Камакура в замяна на оказани услуги. Йокио, тогава стройно момиче с безупречно гъвкаво тяло, беше отстъпила покорно, но като всички жени, беше намерила начини да изрази негодуванието си.

Това беше в началото. Връзката им се беше подобрила през последващите години, защото с времето той се беше оказал разумна партия, особено когато при встъпване в длъжност Йоритомо го беше издигнал в ранг на капитан на охраната и в същото време беше отстранил останалите сибарити от „двореца за удоволствие“ на баща си. Но бляскавият живот на вътрешния двор оставяше неизличим отпечатък. Камакура знаеше, че дълбоко в сърцето си Йокио бе мечтала да се омъжи за благородник, защото за дъщерята на семейство на преуспяващ търговец такъв брак не беше недостижим. Имаше времена, когато дори Камакура желаеше да се беше родил със сребърна лъжичка в устата. Но вече беше достатъчно стар и умен, за да знае, че младите наследници на богатство, власт и привилегии често откриват, че вместо сребърна лъжичка държат в ръка бокал с отрова.