Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 94

— Малко. — Погледна разранената му ръка. — Почувствах се толкова безпомощна долу, докато те гледах така. Остави се на Коко да се погрижи за теб, а мен дори не погледна. — Очите й отново се върнаха към неговите. — Не искам да те загубя, Натаниъл. Тъкмо те открих и не искам да направя някоя нова грешка.

— Всичко опира до него, нали?

— Не, не. Всичко е заради мен.

— Заради каквото ти е сторил — поправи я мрачно Натаниъл.

— Добре, така е. — Тя повдигна ръката му към бузата си. — Моля те, не си отивай сега. Все още нямам всички отговори, ала когато Холт каза, че си ранен… Сърцето ми спря. Никога не съм била толкова уплашена. Означаваш много за мен, Натаниъл. Нека се погрижа за теб, докато се оправиш.

— Ами… — Той се размекваше и посегна да я погали по косата. — Май Дюмонт ми направи страхотна услуга този път.

— Какво искаш да кажеш?

Нейт поклати глава. По всичко личеше, че мозъкът му се бе размекнал от хапчето и болката. Нямаше намерение да й казва, поне все още не. Но пък Меган имаше право да знае.

— Двамата, които ме нападнаха тази вечер. Дюмонт ги беше наел.

Цветът се стопи от лицето й.

— Какви ги говориш? Искаш да кажеш, че Бакстър им е платил, за да те нападнат? За…

— За да ме поочукат, това е. Аз бих казал, че се е ядосал, задето го хвърлих във водата, и е искал да си отмъсти. — Опита се да се намести, ала лицето му се изкриви от болка. — Щеше да е по-умно да си похарчи парите за професионалисти. Тези бяха някакви нещастни аматьори.

— Бакстър е виновен за това? — Пред погледа й падна мъгла. Тя затвори очи, за да е сигурна, че всичко ще се оправи. — Аз съм виновна.

— Как ли пък не. Изобщо не си виновна, няма такова нещо. Той какво ли не причини на вас със Сузана и децата. Страхливият копелдак дори не може да се бие сам. — Нейт подръпна косата й. — Не забравяй, че аз спечелих. Той така и не получи онова, за което бе платил.

— Мислиш ли, че това има някакво значение?

— За мен има. Ако искаш да направиш нещо за мен, наистина да направиш нещо, избий си го от главата.

— Той е баща на Кевин — прошепна Меган. — Гади ми се, като си помисля.

— Той е едно нищожество. Полегни до мен, моля те.

Забеляза, че Нейт се бори с ефекта от хапчето и го послуша. Лекичко повдигна главата му и я отпусна на гърдите си.

— Поспи малко — прошепна тя. — Сега няма да мислим за това. Няма да мислим за нищо.

Той въздъхна и се остави да се унесе.

— Обичам те, Меган.

— Знам. — Тя го погали по косата и остана будна, докато Нейт спеше.

Никой от двамата не видя малкото момче с уплашени очи и пребледнели бузи, когато отвори вратата.

Натаниъл се събуди от пулсирането на собствената си болка. В главата му биеше барабан и напорът идваше отнякъде ниско, над врата, а на лявото слепоочие някой бе решил да отмерва ритъма с тънка палка. Около ребрата нещо го притискаше и се усещаше туптене, което по всичко личеше, че ще си остане постоянно. Рамото също припяваше жално и неспирно.

Само за опит се помъчи да се надигне. Вдървен също като труп, каза си той с отвращение. С бавни тромави движения се надигна от леглото. Като се изключи бумтенето в главата му, други поражения като че ли нямаше. Нямало било, помисли си Нейт, намръщен от болка, докато куцукаше към душа. Единственото му удовлетворение бе, че двамата нападатели щяха да страдат значително повече от него.