Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 93

— Не, по дяволите. — Можеше да мине и без подобно унижение. Взе ръката на Коко и я целуна. — Благодаря ти, скъпа. Пак бих го направил, ако съм сигурен, че ти ще си медицинската сестра. — Погледът му се върна към Холт.

— Би ли ме закарал у дома?

— Никакви такива. — Коко веднага отхвърли идеята. — Оставаш тук, за да се грижим за теб. Може и сътресение да имаш, затова ще дежурим на смени през нощта, за да сме сигурни, че няма да изпаднеш в кома.

— Бабини деветини — измуча Холандеца, ала й кимна зад гърба на Натаниъл.

— Ще оправя леглото в розовата гостна — заяви Аманда. — Кейкей, защо не пуснеш една гореща вана на нашия герой? Лайла, донеси леда!

Нямаше сили да спори с тях, затова се отпусна назад, когато Лайла се приближи и лекичко го целуна по устата.

— Хайде, юначе.

Слоун пристъпи, за да му помогне да се изправи.

— Двама казваш, а? Здравеняци?

— По-едри от теб, приятелче. — Виеше му се свят, докато се клатушкаше нагоре по стълбите между Макс и Слоун.

— Сега да ти свалим панталоните — каза Лайла, когато го оставиха да седне на леглото.

Имаше достатъчно сила, за да извие едната си вежда към нея.

— Когато можеше, не каза нищо такова. Не се сърди — обърна се той към Макс.

— Не се сърдя. — Макс се разсмя и се наведе да свали обувките на Натаниъл. Знаеше много добре какво значи да те лекуват жените от семейство Калхун и предполагаше, че щом най-силните болки преминат, Натаниъл ще усети, че е попаднал в рая. — Имаш ли нужда от помощ с ваната?

— Ще се справя, благодаря.

— Викни ни, ако има нещо. — Слоун остави вратата отворена и изчака всички да излязат. — А когато живнеш малко, искам да ми разкажеш всичко.

Когато остана сам, Натаниъл успя някак да се добере до ваната. Първият пристъп на агонизираща болка премина и той усети нещо като удобство. Когато се изправи отново, сякаш бе възвърнал силите си.

Докато не се погледна в огледалото.

Под лявото му око имаше превръзка, на слепоочието — още една. Дясното му око приличаше на изгнил домат. Освен това навсякъде имаше синини, охлузвания и една ужасна цицина на челюстта. С една дума, каза си Нейт, изглеждаше ужасно.

С кърпа, вързана на талията, той се върна в спалнята точно когато Меган влизаше.

— Извинявай. — Тя стисна устни, за да не каже нещо глупаво. — Аманда спомена, че може да искаш допълнителна възглавница и още кърпи.

— Благодаря. — Стигна до леглото и се просна с въздишка на истинско облекчение.

Доволна, че може да направи нещо полезно, Меган забърза до леглото да му нагласи възглавниците и да изпъне чаршафа.

— Искаш ли да направя нещо, да ти донеса нещо? Още лед? Супа?

— Не, всичко е наред.

— Моля те, искам да помогна. Трябва да помогна. — Не можеше повече да се сдържа и положи длан на бузата му. — Наранили са те. Толкова съжалявам, че са те наранили.

— Само натъртвания.

— По дяволите, не ставай глупав, не и когато те гледам в очите, не и след като виждам какво са ти направили. — Тя се остави на гнева и го погледна безпомощно в очите.

— Знам, че си ми ядосан, но няма ли да ми кажеш какво да направя?

— Май е най-добре да седнеш. — Когато Меган го послуша, Нейт пое ръката и имаше нужда да я докосне, както и тя него. — Плакала си.