Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 96

— Както обикновено, си прав. — Коко нежно го погали по косата. — Толкова се радвам, че си с нас.

— Иска ми се и тя да изпитва същото.

— Че то си е така. Просто се страхува. На Меган й се е налагало да се справи с толкова много препятствия. А ти — ти, Натаниъл, си мъж, който доста обърква жените.

— Мислиш ли?

— Сигурна съм. Много ли те боли тази сутрин, миличък? Пийни още едно хапче.

— Ще мина само с аспирин.

— И аз така си помислих. — Коко извади от джоба си шише аспирин. — Вземи го със сока.

— Да, госпожо. — Той я послуша и отново се зае с яйцата. — Значи си виждала Меган тази сутрин?

— Някъде призори успях да я убедя да те остави, за да полегне и тя.

Тези думи го накараха да се почувства значително по-добре, отколкото след първите хапки храна.

— Сериозно?

— А само как те гледаше… — Коко го погали по ръката. — Една жена вижда тези неща. Особено когато и тя е влюбена. — Руменината по бузите много й отиваше. — Предполагам, знаеш, че ние двамата с Нилс… Че ние двамата, имаме връзка. — Нейт издаде някакъв неопределен звук. Не би искал образът на двамата заедно да го споходи на тъмно. Коко и Холандеца му бяха по-скъпи от родители и нито едно дете, дори да бе на тридесет и три, не искаше да си представя тази страна от връзката на родителите си. — Изминалите няколко седмици бяха прекрасни. Бракът ми бе чудесен и аз пазя скъпи спомени. След това през годините съм имала приятни, хубави връзки. Само че с Нилс… — Очите й станаха замечтани. — Той ме кара да се чувствам млада и жизнена и почти нежна. Не е само сексът — добави тя и Натаниъл се притесни.

— Оле-ле, Коко. — Той отпи от кафето, защото апетитът му бързо се стопяваше. — Не ми се ще да ми разказваш подробности.

Тя се изкиска, изпълнена с чистосърдечна обич към него.

— Знам колко сте близки с Нилс.

— Да, така е. — Започваше да се чувства като вързан за стола и заради подноса нямаше как да мръдне. — Дълги години сме плавали заедно и той е…

— Той ти е като баща — каза тихо Коко. — Знам. Просто исках да ти кажа, че и аз го обичам. Ние ще се оженим.

— Какво? — Вилицата му издрънча в чинията. — Ще се жените? Ти и Холандеца?

— Да. — Силно притеснена, защото не можеше да прецени дали изражението му изразява ужас, или просто е шокиран, тя заопипва перлената огърлица на врата си. — Надявам се да нямаш нищо против.

— Да имам нещо против? — Не можеше да мисли. Едва сега забеляза неспокойните движения на ръцете й, тона й, притеснението в очите. Нейт отмести стола, превърнат в маса, и се изправи. — Не мога да си представя, че жена от твоята класа би могла да си падне по този стар негодник. Сигурна ли си, че не ти е сипал нещо в супата?

Вече изпълнена с облекчение, Коко се усмихна.

— Дори и да го е направил, на мен ми харесва. Имаме ли благословията ти?

Той пое ръцете й и ги погледна.

— Знаеш ли, откакто се помня, ми се е искало да ми бъдеш майка.

— О! — Очите й се напълниха със сълзи. — Натаниъл!

— Сега, струва ми се, и това ще стане. — Погледна я отново, преди да я целуне първо по едната буза, след това по другата и накрая — по устните. — Да му кажеш да се държи добре с теб, защото иначе ще се разправя с мен.