Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 85

— Той какво те попита?

— Мъжка приказка. Жените не ги разбирате тези работи.

— А стига бе! — Преди да успее да му избие от главата подобни обилни мисли, Натаниъл пъхна пръст в колана й и я дръпна към себе си.

— Вече имам разрешение да го направя. — Целуна я страстно, а Дилия се сгуши помежду им.

— Разрешение ли? — попита Меган, когато можеше отново да диша. — Кой ти даде разрешение?

— Твоите мъже. — Той влезе небрежно в хола и остави Дилия в кръга за игра, а тя изписка доволно, щом видя плюшеното си мече. — Изключвам баща ти, защото него го няма.

— Моите мъже ли? Говориш за Кевин и Слоун. — Меган осъзна за какво става въпрос и се отпусна на страничната облегалка на един стол. — Ти си говорил със Слоун за това…

— Щяхме да се сбием по този въпрос, ала не се стигна чак дотам. — Съвсем като у дома си, Натаниъл приближи една от малките масички и си сипа уиски от декантера. — Изяснихме си всичко.

— Браво. Браво и на двама ви с брат ми. Сигурно дори не сте се сетили, че аз също може да имам някакво мнение по този въпрос.

— Дори не стана въпрос. Той беше ядосан, че си прекарала нощта с мен.

— Това не му влиза в работата — каза напрегнато Меган.

— Може и да е така, а може и да не е така. Това вече е минало. Няма за какво да се дразниш.

— Не се дразня. Ядосвам се, че сам, без мен, си решил да даваш обяснения за отношенията ни пред семейството ми. — Освен това я бе притеснил и погледа на обожание в очите на Кевин.

Жени, каза си Натаниъл и изпи уискито на един дъх.

— Или трябваше да дам някакво обяснение на Слоун, или да получа юмрук в лицето.

— Това е пълен абсурд.

— Ти не беше там, сладурче.

— Точно това е. — Тя отметна назад глава. — Не ми е приятно да ми говорят зад гърба. Писнало ми е от това през годините.

Той постави чашата много внимателно.

— Меган, ако смяташ да се въртиш в кръг около Дюмонт, ще ме нервираш.

— Изобщо не правя подобно нещо. Просто ти съобщих един факт.

— А пък аз ти съобщих друг. Казах на брат ти, че съм влюбен в теб и с това нещата приключиха.

— Трябвало е да… — Тя замълча и възкликна шумно, когато осъзна думите му. — Казал си на Слоун, че си влюбен в мен?

— Точно така. Сега, предполагам, ще ми кажеш, че е трябвало да ти кажа първо на теб.

— Аз… Аз не знам какво да кажа. — Беше доволна, много доволна, че бе седнала.

— Бих предпочел да чуя „И аз те обичам“. — Той зачака и се престори, че не забелязва болката, която го жегна. — Май не можеше да си обърнеш езика.

— Натаниъл… — Спокойно, каза си Меган. Бъди разумна. Разсъждавай логично. — Всичко става прекалено бързо. Преди няколко седмици аз дори не те познавах. Не съм и очаквала подобно нещо да се случи между нас. Все още съм объркана. Чувствата ми към теб са много силни, много истински, иначе нямаше да остана с теб онази нощ.

Тя го убиваше бавно и безкръвно.

— Но?

— Любовта не е нещо, към което мога отново да се отнеса безотговорно. Не искам да те нараня, нито пък да рискувам някоя погрешна стъпка, с която да нараня Кевин.

— Значи наистина си мислиш, че времето ще даде всички отговори? Доколкото разбирам, каквото и да става в сърцето ти, искаш да мине един разумен период, да проучиш данните, да изравниш цифрите и отговорът сам ще излезе наяве, така ли?