Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 87

— Това не значи нищо.

— Да не би Меган да намеква нещо за сватбени камбани?

— Не. — Натаниъл се намръщи над пурата и изръмжа. — Аз намеквам.

Холт изпусна гаечния ключ.

— Я чакай малко. Чакай да видя дали те разбрах правилно. Искаш да се жениш, обаче вилнееш и нареждаш как ще се качиш на първия кораб, защото не искаш да се обвързваш?

— Не съм искал да се обвързвам. Така се случи. — Натаниъл изпухтя, а след това изруга. — Майната му, Холт, направих се на глупак.

— Все така става, когато има жена, нали? Скарахте ли се?

— Казах й, че я обичам, Тя се скара с мен. — Той крачеше из работилницата, едва сдържайки желанието си да изрита нещо. — Къде отиде времето, когато жените са копнеели да се оженят, когато бракът е бил Свещеният Граал, когато са залагали капани на мъжете, за да ги уловят в тях?

— В кой век живеем, бе, човек?

Фактът, че Натаниъл се разсмя, бе обнадеждаващ.

— Тя мисли, че действам прекалено бързо.

— Бих ти казал да позабавиш нещата, ала те познавам прекалено добре.

Вече по-спокоен, той вдигна някаква отвертка, помисли малко и отново я върна на мястото й.

— Сузана е имала бая задръжки след Дюмонт. Ти как ги преодоля?

— Крещях й непрекъснато — припомни си Холт.

— Това вече го пробвах.

— Купувах й цветя. Има невероятна слабост към цветята. — Което го подсети, че на връщане можеше да спре и пак да й купи.

— И това го пробвах.

— А пробвал ли си да й се помолиш?

Натаниъл се намръщи.

— Предпочитам да не го правя. — Очите му се присвиха любопитно. — Ти да не би да си го пробвал?

Холт изведнъж прояви невероятен интерес към мотора.

— Сега говорим за теб. По дяволите, Нейт, цитирай и поезията, дето толкова много я обичаш. Мен никак не ме бива в романтиката.

— Да, но си имаш Сузана.

— Да, така е. — Усмивката на Холт стана по-широка. — Затова действай, за да си спечелиш твоята жена.

Натаниъл кимна и загаси пурата.

— Това смятам да направя.

ДЕСЕТА ГЛАВА

Слънцето бе вече залязло, когато Натаниъл се отправи към дома си. Беше довършил мотора и почистил корпуса, но работата не бе успяла да разсее ужасното му настроение.

Спомни си един цитат — от Хораций, ако не се лъжеше — нещо за гнева, който бил временно безумие. Просто не можеш да се справиш с временното безумие и се озоваваш в изолирана стаичка. Това не бе никак приятно.

Единственият начин да се справи бе, доколкото той можеше да прецени, да му се противопостави. И на Меган. Смяташе да го стори веднага щом разчистеше.

— И тогава тя ще трябва да се изправи срещу мен, нали така? — каза Нейт на Доги, когато кутрето изскочи след него от колата. — Да знаеш от мен, Доги, стой далече от умни жени, които имат повече ум, отколкото чувства.

Доги помаха с опашка, дали в знак на съгласие, или на съчувствие, не беше ясно, а след това затича да маркира оградата.

Натаниъл тръшна вратата на колата и закрачи през двора.

— Фюри?

Спря и присви очи към сянката, която се отдели от сумрака зад къщата.

— Да?

— Натаниъл Фюри?

Той огледа ниската, силно набита фигура на як мъж, облечен в избелели джинси. Сбръчкано лице, надута походка, омазана с машинно масло шапка, спусната ниско над челото.