Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 84
Нора Робъртс
Натаниъл влезе по средата на лекцията. Спря на място. Меган се усмихваше на сина си, стиснала ръката му, докато с другата придържаше бебето в скута си.
Меган го погледна и му се усмихна. Сърцето му сякаш спря.
Тя понечи да заговори, но погледът в очите на Натаниъл сякаш стегна гърлото й. Въпреки че се отдръпна, напълно несъзнателно, той вече бе до нея, ръката му на бузата й, устните му върху нейните, спрели се с такава нежност, че Меган се почувства лека като перце.
Бебето се разсмя от удоволствие и протегна юмруче към косата на Натаниъл.
— Тук съм! — Натаниъл пое Дилия и я вдигна толкова високо, че тя зарита с крачета и изписка. Когато я постави на скута си, установи, че и Меган, и Кевин го наблюдават. Той погъделичка бебето и наведе глава към момчето. — Нали няма проблем, че целунах майка ти?
Меган издаде някакво гъргорене. Кевин веднага забоде поглед в пода.
— Не знам — измрънка той.
— Тя е много красива, нали?
Кевин сви рамене и се изчерви.
— Май да. — Нямаше представа какво би трябвало да изпитва. Много мъже целуваха майка му. Дядо му, Слоун, а след това и Холт, и Трент, и Макс. Само че това беше по-различно. Знаеше го със сигурност. Все пак вече не беше бебе. Стрелна мъжа с поглед и отново забоде очи в пода. — Ти гадже ли ще й ставаш?
— А-а-а… — Натаниъл погледна Меган и по изражението й разбра, че се налага сам да се оправя. — Почти позна. Това притеснява ли те?
Тъй като нещо в стомаха му се преобърна, Кевин отново сви слабичките си рамене.
— Не знам.
След като момчето нямаше намерение да го погледне, Натаниъл прецени, че бе дошло времето той да коленичи до него. Приклекна, все още прегърнал бебето.
— Можеш спокойно да помислиш по този въпрос и да ми кажеш после. Никъде няма да ходя.
— Добре. — Очите на Кевин се вдишаха към майка му и после пак се спряха на Натаниъл. Пристъпи към мъжа и се наведе към ухото му. — А на нея приятно ли и е?
Натаниъл едва сдържа смеха си и отвърна много сериозно.
— Да, много.
Кевин си пое дълбоко дъх.
— Добре, тогава можеш да я целуваш колкото искаш.
— Много ти благодаря. — Той подаде ръка на Кевин и скрепиха разрешението, дадено така щедро от малкия с мъжко ръкостискане, а Кевин се наду като балон от гордост.
— Благодаря ти, че ме изведе днес. — Кевин свали капитанската шапка. — И че ми позволи да я понося.
Натаниъл отново я постави на главата на момчето и смъкна ниско козирката.
— Задръж я.
Очите на момчето се разшириха от учудване и удоволствие.
— Завинаги ли?
— Да.
— У-ха. Благодаря. Много ти благодаря. Виж, мамо, за мен е. Отивам да я покажа на леля Коко.
Той хукна нагоре по стълбите, без да се притеснява, че топурка оглушително. Когато Натаниъл се изправи, Меган присви очи.