Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 76
Нора Робъртс
Въпреки че поканата бе отправена към първичните мъжки инстинкти, Слоун се отдръпна.
— Как така я е подмятал?
— Буквално каквото казах. Беше я подпрял на стената. — Обзе го заслепяваща ярост. — Мислех си да го убия, ала Мег едва ли щеше да го понесе.
Слоун си пое дълбоко въздух, за да се успокой.
— Затова реши да го хвърлиш от кея.
— Е, първо го фраснах няколко пъти и реших, че ако може да плува, има шансове да оцелее.
Успокоен и благодарен, Слоун кимна.
— Холт си е казал няколко думи с него, когато е извлякъл жалкия си задник от водата. Те и преди са имали взимане-даване. — Само той бе изпуснал шанса, помнели си с отвращение Слоун. — Едва ли Дюмонт ще се върне и ще рискува да се натъкне на някой от нас. — Слоун знаеше, че това трябва да го радва, но съжаляваше, че не бе успял да даде и своя принос.
— Благодаря ти, че си се погрижил за нея — каза той, без да крие напрежението си. — Ала това не значи, че ще оставя другото просто така. Тя е разтревожена, уязвима. Не харесвам мъжете, които се възползват от това.
— Дадох й сухи дрехи и й направих чай — изсъска през зъби Натаниъл. — Нещата щяха да си останат така, ако Мег не бе пожелала друго. Сама избра да остане при мен.
— Няма да позволя отново да бъде наранена. Може, като я гледаш, да си мислиш, че е свободна жена, но тя ми е сестра.
— Аз съм влюбен в твоята сестра. — Натаниъл се врътна рязко, когато вратата се отвори.
— Готови да вдигаме котва, Капитане.
— Вдигайте. — Той изруга под носа си и се приближи до руля.
Слоун отстъпи, докато другият мъж даваше заповеди и извеждаше корабчето от залива.
— Ще повториш ли какво каза?
— Да не би да не разбираш английски? — сопна му се Натаниъл. — Казах ти, че съм влюбен в нея, по дяволите.
— Виж ти. — Доста стреснат, Слоун се отпусна на една от пейките. Искаше му се да премисли чутото. Все пак…
Меган почти не познаваше този човек. А пък той самият се бе влюбил в Аманда също толкова бързо. Ако можеше сам да избере мъж за сестра си, щеше да е някой, който много прилича на Натаниъл Фюри. — А ти каза ли й го? — попита Слоун по-меко.
— Я върви по дяволите.
— Значи не си — реши той и прехвърли глезена на единия си крак върху другото коляно. — А тя изпитва ли същото към теб?
— Ще започне — измърмори Натаниъл. — Просто й трябва повече време, за да го разбере.
— Мег така ли каза?
— Аз го казвам. — Натаниъл прикри разочарованието си, като прокара пръсти през косата си. — Виж, О’Райли, или си гледай проклетата работа, или ми прасни един. Вече ми писна.
Слоун се усмихна бавно и спокойно.
— Ти си луд по нея, нали? — Натаниъл изръмжа и остана загледан в морето. — Ами Кевин? — Слоун не откъсваше поглед от профила на Натаниъл, докато го разпитваше. — За някои може да е проблем да гледат детето на друг мъж.
— Кевин е син на Меган. — Очите му гневно се стрелнаха към Слоун. — Ще бъде и мой.
Слоун почака за момент, преди да зададе следващия си въпрос.