Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 77

— Значи ще приемеш цялата тумба?

— Точно така. — Натаниъл извади пура и я запали. — За теб това проблем ли е?

— Не бих казал. — Слоун се ухили и прие предложената му с известно закъснение пура. — Ала ти може и да имаш. Сестра ми е ужасно упорита жена. Но след като си почти член на семейството, мога да ти предложа помощта си.

По устните на Натаниъл най-сетне трепна усмивка.

— Благодаря, ала предпочитам сам да си върша работата.

— Както прецениш. — Слоун се отпусна, за да се наслади на пътуването.

— Сигурна ли си, че си добре?

Едва прекрачила прага на Кулите, бе обградена от загриженост.

— Съвсем добре, наистина. — Протестите й не възпряха представителките на семейство Калхун да я завлекат в кухнята и да й предложат съчувствие и чай. — Просто беше прекалено стряскащо.

— Когато някой вреди на една от нас, значи вреди на всичките — уведоми я Кейкей.

Тя погледна навън, към децата, заиграли се весело в двора.

— Много ви благодаря. Наистина много. Но вече няма за какво да се притесняваме.

— Няма и да има. — Колийн влезе в стаята и ги огледа всички. — Какво сте се надвесили над момичето. Всички вън.

— Лельо Колийн… — започна Коко.

— Казах вън на всички ви. Ти си заминавай в кухнята, за да флиртуваш с огромния Холандец, дето се промъква в стаята ти всяка нощ.

— Ама аз…

— Заминавай. И ти също. — Бастунът й се вдигна заплашително към Аманда. — Ти имаш хотел да въртиш, нали? Я ти да пооплевиш някое и друго цвете — нареди тя на Сузана. — А ти се занимавай при двигателите си — стрелна с поглед Кейкей и най-сетне погледът й спря на Лайла.

— С мен ще ти е по-трудно, а, лелче? — отбеляза мързеливо Лайла.

— Върви да подремнеш — заяде я Колийн.

— Този път ме хвани — въздъхна младата жена. — Хайде, дами, току-що ни уволниха.

Колийн въздъхна доволно и се настани ни масата, когато вратата се затвори.

— Я ми сипи от този чай — нареди тя на Меган. — И гледай да е топъл.

Въпреки че веднага й се подчини, Меган не се уплаши.

— Винаги ли използвате грубостта като предимство, госпожице Калхун?

— Това е предимството на възрастта. — Тя пое чашата чай от Меган, отпи, и кимна намръщено, щом усети, че чаят бе горещ и силен. — Сядай сега и ме слушай внимателно. И не си свивай устичката, докато ме гледаш, млада госпожице.

— Много обичам Коко — каза й Меган. — А вие я притеснихте.

— Да съм я притеснила ли? Ха! Тя и оня татуиран дръвник не откъсват очи един от друг. Просто я подтикнах малко, това е. — Колийн погледна любопитно Меган. — Предана си, да знаеш.

— Така е.

— Аз също. Тази сутрин се обадих тук-там, на приятели в Бостън. Влиятелни приятели Тихо! — нареди тя, когато Меган понечи да заговори. — Аз ненавиждам политиката, ала често се налага да танцуваш с дявола. В този момент сигурно вече уведомяват Дюмонт, че всеки нов контакт с теб или със сина ти ще застраши фатално амбициите му. Повече няма да те тормози.

Меган стисна устни. Искаше й се гласът и да бе силен и уверен. Каквото и да бе казала, колкото и да се бе преструвала, в нея се бе събрал леден страх, надвиснал като брадва над главата й, заради всичко, което Бакстър би могъл да стори. А Колийн с един замах бе разпръснала притискащите я ледени парчета.