Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 74

Моментът му се стори толкова мил, така ежедневен и интимен, че бе готов да го превърне в навик.

— Много ми харесва как се гласиш, сладурче.

— Да се глася ли? — Любопитните й очи срещнаха неговите в огледалото. Беше с костюма от предишния ден — вече доста поомачкан. Гримът й беше доста оскъден, макар че разполагаше с несесер с необходимото в чантата; само косата й създаваше проблеми, тъй като си бе разпиляла някъде част от фибите.

— Като сега. Като някоя кокона, застанала на прозореца.

— Кокона ли? — Тя за малко не се задави. — Разбира се, че не съм кокона.

— Но пък на мен много ми харесваш. — За да й докаже думите си, той си проправи път с устни чак до ухото й.

— Забелязвам. — Обърна се и постави длани на гърдите му, за да го спре. — Трябва да вървя.

— И аз. Сигурно няма да успея да те убедя да дойдеш с мен.

— За да гледам китовете ли? — Меган наведе глава. — Колкото и аз мога да те убедя да седнеш с мен в офиса и цял ден да правим сметки.

Нейт се намръщи.

— Май няма да стане. А довечера?

Много й се искаше, копнееше, нямаше търпение.

— Не мога да оставя Кевин. Няма как да прекарвам нощите си с теб, а той да е другаде.

— Помислих и за това. Казах си, че ако оставиш вратата на терасата отворена…

— Ти ще се промъкнеш — довърши вместо него тя.

— Точно така.

— Правилно мислиш. — Засмя се и се отдръпна. — А ти ще ме закараш ли до колата ми?

— Става. — Пое ръката й и заедно заслизаха по стълбите. — Меган… — Не му беше приятно да повдига този въпрос, докато слънцето грееше, а настроените му бе така приповдигнато. — Ако отново имаш проблем с Дюмонт, ако се опита да се свърже с теб или с Кевин, ако се обади, ако дори посмее да изпрати димен сигнал, каквото и да е, искам веднага да ми кажеш.

Тя стисна ръката му.

— Едва ли ще посмее след онзи пердах, който му хвърли. Не се притеснявай, Натаниъл, мога и сама да се справя с Бакстър.

— Откъсни му главата — предложи Бърди, ала Нейт не се усмихна.

— Не става въпрос дали можеш, или не можеш да се справиш. — Той отвори вратата и излезе навън. — Може би не смяташ така, но тази нощ ми дава правото да се грижа и за теб, и за момчето ти. Така и смятам да направя. Значи, слушай ме много внимателно! — Нейт й отвори вратата на колата. — Или ще ми обещаеш, че ще ми кажеш, или тръгвам след него още сега.

Меган понечи да възрази, ала веднага си спомни изражението по лицето на Натаниъл, когато бе запратил Бакстър в стената, и се спря.

— Наистина ли ще го направиш?

— Бъди сигурна.

Опита се да разграничи раздразнението от удоволствието, че има кой да я защити. Не успя.

— Много ти благодаря за загрижеността, но не съм сигурна, че я искам. Отдавна се грижа сама и за себе си, и за Кевин.

— Нещата се променят.

— Да — отвърна внимателно тя и се зачуди какво ли се таи зад тези спокойни не трепващи сиви очи. — Само че се чувствам по-спокойна, когато промените са по-бавни.

— Старая се да следвам твоите крачки, Мег. — Колкото и да се дразнеше, каза си той, налагаше се да не го показва. — Едно простичко да или не ще свърши работа.

Не можеше да мисли единствено за себе си. Ами Кевин… А Натаниъл предлагаше и на двамата крепката си ръка. Гордостта не означаваше нищо в сравнение със спокойствието на сина й.