Читать «Скрити тайни» онлайн - страница 75

Без сама да разбира какво точно я забавлява, тя се обърна усмихната към него, щом Нейт седна зад волана.

— Притежаваш удивителната способност да си постигаш своето. А когато все пак го постигнеш, го приемаш като нещо неизбежно.

— Обикновено е така — Той излезе на заден от алеята и се отправи към „Шипшейп“.

Очакваха ги посрещачи. Холт, и за изненада на Меган, брат й Слоун.

— Оставих децата в Кулите — каза Холт, преди още тя да го бе попитала. — И кучето ти е там, Нейт.

— Благодаря. — Едва слязла, Слоун я стисна за раменете и се взря в очите й.

— Добре ли си? Защо, по дяволите, не ми се обади? Той направи ли ти нещо?

— Добре съм, Слоун, добре съм. — Инстинктивно обрамчи лицето му с длани и го целуна. — Не се обадих, защото тук имаше двама рицари на бели коне, които се впуснаха да ме защитават. Може и да ми е направил нещо, ала и моите юмруци го застигнаха. Мисля, че му разцепих устата.

Слоун изрече нещо твърде неприятно по адрес на Дюмонт и прегърна Меган.

— Трябваше да го убия още първия път, когато ми разказа за него.

— Престани. — Тя притисна буза към неговата. — Свърши се. Искам просто да го забравим Кевин не бива да разбира за това. Хайде, ще те закарам до къщата.

— Имам малко работа. — Той погледна ледено Натаниъл над рамото на сестра си. — Ти върви, Мег. Аз ще дойда малко по-късно.

— Добре. — Тя го целуна отново. — Холт, още веднъж благодаря, че се погрижихте за Кевин.

— Няма проблем. — Холт подпря бузата си с език, когато Натаниъл прегърна Меган за дълга страстна целувка. Щом забеляза присвитите очи на Слоун, прехапа език, за да не се разсмее.

— Ще се видим, сладурче.

Меган се изчерви и прочисти гърлото си.

— Да… Добре. Чао.

Натаниъл натъпка палци в джобовете си и зачака тя да потегли и да се скрие от погледа им, за да се обърне към Слоун.

— Доколкото разбирам, искаш да говориш с мен.

— Много правилно си разбрал, мътните го взели.

— Ще трябва да се качим на мостика. Предстои ни туристическа обиколка.

— А рефер не ви ли е необходим? — предложи Холт и си спечели два смъртоносни погледа. — Колко лошо. Хич не ми се искаше да изпусна забавата.

Едва сдържащ гнева си, Слоун последва Натаниъл на корабчето и го изчака нетърпеливо да даде заповеди. Щом се качиха на мостика, Натаниъл прегледа картите и освободи помощника.

— Ако са ти необходими повече от петнадесет минути, ще трябва да пътуваш с мен.

— Не бързам. — Слоун се приближи и застана с разкрачени крака като стрелец, изправил се по обедно време срещу противника — Ти какво, по дяволите, правиш със сестра ми?

— Мислех, че и сам си се сетил — отвърна хладно Натаниъл.

Слоун оголи зъби.

— Ако си въобразяваш, че ще си седя безучастно и ще гледам, докато ти действаш, много си се объркал. Нямаше ме, когато се забърка с Дюмонт, но сега не мърдам.

— Аз не съм Дюмонт. — Натаниъл бе готов да избухне, да пламне като суха съчка. — Да не би да искаш на мен да си го изкараш заради това, което той й е причинил навремето? Още откакто заварих оня гал да я подмята, и на мен ми трябва някой, дето ще изяде боя. Ако си решил да ме нападаш, давай — предизвика го той. — Хайде, давай.