Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 311

Казарил въздъхна. „Това го знаех“.

— Кога?

Отговори му архисвещеният на Тарион:

— Има известно объркване по този въпрос. Следобед при нас пристигна храмов куриер, който донесе вестта. Носеше писмо от архисвещен Менденал от Кардегос, в което се казва, че е починал през нощта след венчавката на царевна… на царината. Но хората на ди Жиронал до един твърдят, че по думите на канцлера, Орико бил починал предната нощ, с което ди Жиронал ставал законният регент на Шалион. Предполагам, че ги е излъгал. Не знам дали това вече има значение.

Но можеше да има значение, и то голямо, ако събитията се бяха развили по друг начин… Казарил смръщи замислено чело.

— Във всеки случай — вметна Бергон, — при новините за необичайната кончина на ди Жиронал и за провала на авангарда им, както и след като им стана ясно, че са тръгнали не срещу разбунтувала се Наследница, а срещу законната си царина, колоните се разпръснаха. Мъжете се връщат по домовете си. Самият аз преди малко се върнах оттам. — И наистина, дрехите му бяха опръскани с кал, а очите му грееха с радостта на успеха… и от облекчение.

— Дали ще издържи примирието, как мислиш? — попита Казарил. — Ди Жиронал дърпаше конците на значителна мрежа от власт и връзки и всички тези хора могат да сметнат, че интересите им са изложени на риск.

Пали изсумтя и поклати глава.

— Вече не могат да разчитат на военната сила, която им осигуряваше обезглавеният сега орден на Сина. И още по-лошо, сигурно си дават сметка, че контролът над ордена ще се изплъзне от ръцете на фракцията им. Мисля, че кланът на ди Жиронал ще заложи на предпазливостта.

— Вече получихме, току-що, писмо от провинкара на Тистан, в което той ни уверява в лоялността си и признава правата ми — вметна Изел. — Изглежда, е било написано спешно. Мислим да изчакаме още един ден, за да сме сигурни, че пътищата са чисти, а и да изразим благодарността си към боговете в храма на Тарион. После с Бергон ще потеглим за Кардегос с част от кавалерията на вуйчо ми, за погребението на Орико и моята коронация. — Устните й се извиха надолу. — Боя се, че ще се наложи да ви оставим тук за известно време, лорд Каз.

Той погледна към Бетриз, която го гледаше с неприкрита тревога в тъмните си очи. Където отидеше Изел, там щеше да я последва и Бетриз, първата й придворна дама.

Изел продължи:

— Не говори, ако те боли много, но, Казарил… какво стана в двора? Наистина ли Дъщерята е поразила ди Жиронал със светкавица?

— По вида на тялото му точно на това приличаше, между другото — отбеляза Бергон. — Направо беше сготвен. Никога не съм виждал такова нещо.

— Това е добра история — бавно рече Казарил, — и ще се стори достоверна на повечето хора. Редно е вие да узнаете истината, но… мисля, че тази истина не трябва да се разпространява, какво ще кажете?

Изел даде мълчаливо знак на лечителя да ги извини. После погледна любопитно към съдията.

— А този господин, Казарил?

— Почитаемият Пажинин е… е един вид мой колега. Може да остане, също и архисвещеният.