Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 222

— А някой твърди ли го?

— Никой не го изрича в лицето му — вметна Бетриз. — Но сред прислугата били тръгнали разни странни слухове, така каза Нан.

Изел смръщи чело още повече.

— Казарил… възможно ли е да е вярно?

Казарил опря лакти на писалището и заразтрива челото си между веждите, където болката беше най-силна.

— Мисля, че… самият Теидез не е подозирал какво прави. Вярвам му, че идеята е била на Дондо. Виж, за Дондо бих повярвал всичко. Ако погледнем от неговата гледна точка… Жени се за сестрата на Теидез, после нагласява нещата така, че Теидез да седне на трона, преди да е навършил пълнолетие. Наблюдавал е брат си и е знаел с каква власт може да разполага един човек, ако държи царина в ръцете си. Признавам, че нямам представа как е смятал да се отърве от Марту, но съм сигурен, че е гласял самия себе си за следващия канцлер, а защо не и регент, на Шалион. Може би дори царин на Шалион, в зависимост какъв лош късмет би могъл да уреди за Теидез.

Изел прехапа долната си устна.

— А аз си мислех, че сте отървали само мен. — Тя го докосна за миг по рамото и продължи към вътрешните стаи.

Казарил придружи Изел и Бетриз, когато отидоха да видят Орико преди вечеря. Нямаше подобрение, но поне не беше и по-зле. Завариха го да лежи, подпрян на възглавниците, току-що сменените чаршафи ухаеха на гладено, а Сара му четеше на глас. Царинът им съобщи обнадеждено, че с дясното си око вече виждал движещи се силуети. Казарил си помисли, че лечителят, изглежда, не е сбъркал в диагнозата си за воднянка, защото подпухналата плът на Орико се беше подула повече от обичайното, а когато притиснеше палец към опънатата тлъстина на лицето си, отпечатъкът за дълго оставаше бял и видим. Изел омаловажи пред брат си тревожните новини за инфекцията на Теидез, но когато излязоха в преддверието, каза на Сара за истинското положение на нещата. Сара стисна устни и не каза нищо, но Казарил си помисли, че може би единствена в замъка царината не се молеше за обърканото, жестоко момче.

След вечеря температурата на Теидез се качи още повече. Той престана да се противи и да мрънка недоволно и изпадна в нещо като апатия. Два часа преди полунощ, изглежда, най-после заспа. Чак тогава Изел и Бетриз напуснаха преддверието на покоите му и се качиха на горния етаж да си починат.

Малко преди полунощ, все още буден в обичайното очакване на Дондовите крясъци, Казарил стана от леглото и слезе на долния етаж да провери как е царевичът. Главният лечител влезе да събуди Теидез, за да му даде някакъв сироп за смъкване на температурата, прясно забъркан и донесен на бегом от един задъхан дякон, и откри, че не може да събуди момчето.

Казарил качи отново стълбите да съобщи на сънената Нан ди Врит.

— Е, не виждам с какво би могла да помогне Изел — рече придворната. — Тъкмо заспа, бедното дете. Дали да не я оставим да си почине?

Казарил се поколеба, после каза:

— Не.

Двете уморени и разтревожени млади жени се облякоха и слязоха в пренаселената дневна на Теидез. Пристигна и канцлер ди Жиронал, повикан от резиденцията си в града.