Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 219

Накрая стана и тръгна да търси Пали в старата тясна каменна къща на провинкар ди Ярин. Един слуга го въведе в стая за гости. Пали беше седнал край една малка маса, пишеше нещо в голям тефтер, но остави перото, когато Казарил влезе, и му махна към един стол срещу себе си.

Щом слугата излезе и затвори вратата, Казарил се наведе напред и каза:

— Пали, ще можеш ли, при нужда, да заминеш като куриер за Ибра по тайна работа на царевна Изел?

Веждите на Пали скочиха нагоре.

— Кога?

— Скоро.

Той поклати глава.

— Ако под „скоро“ разбираш „сега“, мисля, че не. Имам неотложни задължения като лорд-посветен — обещах на ди Ярин гласа и вота си в съвета.

— Можеш да оставиш свой пълномощник при ди Ярин, или друг някой доверен приятел.

Пали потърка гладко избръснатата си брадичка и изхъмка колебливо.

Казарил се замисли дали да не обяви, че е светец на Дъщерята, и да не изиска дължащото се подчинение от Пали, ди Ярин и целия им рицарски орден. Това би означавало да даде обстойни обяснения, а те никак не бяха прости. Би означавало да разкрие тайната за проклятието на Фонса. Би означавало не само да признае, но и да докаже съществуването на… особеното си заболяване. Богобелязан. Богонасилен. И луд колкото Иста в очите им, че и по-луд.

— Мисля, че това може да се окаже свързано с Дъщерята.

Пали изкриви скептично устни.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

— Е, аз пък не знам.

— Чакай, сетих се. Преди да си легнеш тази нощ, помоли се за напътствие.

— Аз? А защо ти не си помолиш?

— Моите нощи са… запълнени.

— И откога вярваш на пророчески сънища? Нали винаги казваше, че това са глупости, че хората се самозаблуждават или си придават важност?

— Ами… отскоро. Виж, Пали. Просто го направи за… за опит. За да ми угодиш, ако щеш.

Пали вдигна ръце в знак, че се предава.

— Щом е за теб, добре. Колкото до другото… — Черните му вежди се смъкнаха. — Ибра?… И от кого по-точно ще трябва да пазя в тайна пътуването си?

— От ди Жиронал. Най-вече.

— О? На ди Ярин това може и да му се стори интересно. Има ли нещо друго в тази потайна история, с което да го заинтригувам?

— Пряко не, струва ми се. — После неохотно добави: — Ще трябва да го опазим в тайна и от Орико.

Пали се облегна назад и килна глава. Сниши глас.

— По-полека, Каз. Защо имам чувството, че се опитваш да нахлузиш примка около врата ми? За държавна измяна ли става въпрос?

— По-лошо — въздъхна Казарил. — За теология.

— Ъ?

— О, което ми напомня нещо. — Казарил стисна с пръсти основата на носа си и се опита да реши дали главоболието му наистина се засилва, или само така му се струва. — Кажи на ди Ярин, че сред хората му има шпионин, който докладва всичко за сбирките ви на ди Жиронал. Макар че той може и сам да се е досетил вече, не знам.