Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 213

И така, беше ли Дондо захвърлен в тъмен затвор, глух за живите звуци и лишен от сетивност? Или чуваше и виждаше всичко, което чуваше и виждаше Казарил, като шпионин, довел воайорството си до съвършенство? Казарил не си беше представял как прави любов с Бет… с някоя дама, откакто му бяха натресли тази нежелана компания. Сега обаче си го представяше като пренаселен квартет между чаршафите, от който го побиваха тръпки.

За миг си представи как прелита през прозореца. Би могъл да провре някак раменете си и да се гмурне — падането щеше да е дълго, после хрущенето на смазани кости и… край. Или с ножа — китките, гърлото или корема, или и трите… Седна в леглото и откри, че си има компания — няколко призрака се бяха скупчили около него и се побутваха един друг като лешояди около трупа на кон. Изсъска и размаха ръка да ги разпръсне. Можеше ли някой от тях да се всели в тяло с размазана глава? От думите на архисвещения излизаше, че може. Дори и в самоубийството не можеше да намери изход заради този си призрачен ескорт. Страх го беше да не заспи пак, така че се измъкна от леглото, изми се и се облече.

Връщаше се от банкетната зала, където беше закусил набързо, когато срещна задъханата Нан ди Врит да тича по стълбите.

— Милейди моли да се явите веднага при нея — каза му тя, при което Казарил кимна и пое нагоре по стълбите. — Не е в покоите си — добави Нан, когато той понечи да подмине третия етаж. — При царевич Теидез е.

— О. — Казарил вдигна вежди, подмина стаята си и продължи по коридора към стаята на Теидез, следван по петите от придворната дама.

Когато влезе в преддверието-кабинет, близнак на това в Изелините покои на горния етаж, чу гласове откъм вътрешните стаи — Изел каза нещо тихо, а Теидез й отвърна на висок глас:

— Нищо не искам да ям. И никого не искам да виждам! Махай се!

Дневната беше отрупана с оръжия, дрехи и подаръци, разхвърляни както дойде. Казарил тръгна към спалнята, като внимаваше да не настъпи нещо.

Теидез лежеше, облегнат на възглавниците, по нощница. Душният, влажен въздух миришеше на момчешка пот, усещаше се и друга, остра миризма. Секретарят на Теидез пристъпваше смутено от крак на крак от едната страна на леглото. Изел стоеше с ръце на кръста от другата. Теидез каза: