Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 212

Изел и Бетриз прекараха деня в кулата на Иас, при Сара и Орико. Призори Казарил и кастеланът на замъка се погрижиха за кремацията и погребването на животните. През останалата част от деня Казарил редува вяли опити да въведе ред в хаоса на бюрото си с прескачания до храмовата болница в града. Състоянието на Умегат оставаше без промяна, конярят все така лежеше в безсъзнание, блед и със затруднено дишане. След като го посети за втори път, Казарил се отби в храма да се помоли, проснат смирено на пода и шептящ горещи молитви пред всеки от петте олтара поред. Ако наистина беше заразен с тази божествена болест, редно беше тя да послужи и за нещо добро, нали така!

„Боговете вършат чудеса не за нашите цели, а за своите“, беше казал Умегат. На Казарил обаче му се струваше, че тази сделка трябва да е от полза и за двете страни. Ако хората престанеха да отдават на боговете свободната си воля, чрез която те да си вършат чудесата, какво щяха да правят боговете тогава? „Е, първото последствие ще е да се сторополя мъртъв като отсечено дърво“. Толкоз по това. Казарил лежа дълго пред олтара на Пролетната дама, но откри, че е онемял, дори устните му бяха като вкаменени. Объркан, засрамен, отчаян? Но ням или не, боговете му отвърнаха с все същото празно мълчание, и петте пъти.

Спомни си изричното настояване на Пали да не се разхожда сам из града, когато, докато се мъкнеше обратно по нанагорнището към Зангре, подмина ди Жоал и още един от приближените на ди Жиронал, които тъкмо влизаха в градската резиденция на семейството. Ръката на ди Жоал се сви около дръжката на сабята, но той не понечи да я изтегли, и двамата се разминаха отдалеч, като си кимнаха любезно и нащрек.

В кабинета си Казарил потри чело в напразен опит да прогони загнездилата се в главата му болка и насочи мислите си към сватбата на Изел. Царевич Бергон от Ибра значи. Момчето не беше по-лоша партия от който и да било друг със същия ранг, и много по-добра от повечето, ако питаха Казарил. Но напрежението в двора на Шалион правеше откритите преговори невъзможни — изглежда, трябваше да се разчита на тайно пратеничество, при това скоро. Казарил прехвърли наум списъка с царедворци, способни да изпълнят подобна дипломатическа мисия, и не откри нито един, на когото би могъл да я повери. Колкото до много по-краткия списък от хора, на които имаше доверие, в него нямаше нито един с необходимия дипломатически опит. Умегат лежеше в безсъзнание. Архисвещеният не би могъл да напусне тайно Кардегос. Пали? Марш ди Палиар имаше поне необходимия сан, за да вдъхне респект у ибрийците. Опита се да си представи как безхитростният Пали води с Лисицата от Ибра сложните преговори за Изелината женитба и изпъшка. Може би… може би ако пратеха Пали с подробен и изричен списък от инструкции…

„Нуждата ще трябва да го води“. Утре щеше да го съобщи на Пали.

Коленичил пред леглото си, Казарил отправи гореща молитва към боговете да го спасят от кошмара, който му се беше присънвал последните три нощи — как Дондо пораства до нормалните си размери в издуващия му се корем и облечен в погребалните си одежди и въоръжен със сабя, си пробива път навън. Може би Дамата беше чула молбата му — във всеки случай той се събуди призори от нов кошмар, главата му пулсираше, а сърцето препускаше бясно в гърдите. Този път Дондо беше успял някак да всмуче душата на Казарил в собствения си корем, а самият той беше избягал и беше заел тялото му. След което се беше отдал на безчинства в женските покои, а безсилният Казарил можеше единствено да го наблюдава. За свой ужас, докато се опитваше да овладее дишането си и да ориентира обърканото си съзнание към реалността в сивия светлик на ранното утро, Казарил осъзна, че е възбуден до болка.