Читать «Прелъстяване» онлайн - страница 14

Софи замръзна.

— Тогава нямам особен избор, нали? Никога няма да съм способна да поема риска на брака.

— Грешите, госпожице Доринг. Вие вече направихте своя избор и трябва да опитате шанса си. Казахте, че ще се омъжите за мен, ако приема изискванията ви. Добре, аз съм съгласен с тях.

Софи онемя от изненада. Сърцето й биеше до пръсване.

— Съгласен сте?

— Сделката е сключена. — Големите ръце на Рейвънуд леко стегнаха юздите и конят застана нащрек. — Ще се оженим възможно най-скоро. Дядо ви ме очаква утре в три. Предайте му, че бих искал тогава да уредим всичко. След като сключихме нашето лично споразумение, очаквам да намерите смелост да си бъдете вкъщи, когато дойда.

Софи бе смаяна.

— Не ви разбирам напълно, милорд. Сигурен ли сте, че желаете да се ожените според моите условия?

Рейвънуд се усмихна и смарагдовите му очи закачливо проблеснаха.

— Истинският въпрос, Софи, е колко време ти ще удържиш на изискванията си, след като се сблъскаш с реалността да бъдеш моя съпруга.

— Вашата дума, милорд — рече неспокойно Софи, — мога ли да разчитам на нея?

— Ако бяхте мъж, бих ви повикал на дуел само заради този въпрос. Имате думата ми, госпожице Доринг.

— Благодаря, милорд. Наистина ли нямате нищо против да харча парите си така, както искам?

— Софи, сумата, която ще ти предоставям всеки три месеца, ще бъде значително по-голяма от целия ти годишен доход — каза той грубо. — И докато плащаш сметките си от онова, което ти давам, няма да оспорвам разходите ти.

— О, разбирам. А… а книгите ми?

— Мисля, че и това ще се уреди, независимо какви вятърничави идеи ти идват от тях. Сигурно ще се дразня понякога, но пък ще имаме повод за интересни дискусии. Бог ми е свидетел, че в разговор повечето жени са отегчителни до смърт.

— Ще се постарая да не ви отегчавам, милорд. Но искам да съм сигурна, че сте ме разбрал правилно. Нали няма да ме карате да се погребвам на село през цялата година?

— Ще ви позволявам да ме придружавате в Лондон винаги, когато е удобно, ако това е желанието ви.

— Много сте мил. А… другото ми изискване?

— А, да. Обещавам ви, че, хм, няма да ви се натрапвам. Но нека поне уточним някакъв срок. Все пак моята главна цел е да си осигуря наследник.

Софи се разтревожи.

— Срок ли?

— Колко време смятате, че ще ви е нужно, за да свикнете с вида ми?

— Шест месеца? — рискува тя.

— Не ставайте глупачка, госпожице. Нямам намерение да чакам шест месеца, за да предявя правата си.

— Три месеца?

Той като че ли отново нямаше да се съгласи, но промени решението си в последната минута.

— Добре. Три месеца. Виждате ли колко съм отстъпчив?

— Зашеметена съм от великодушието ви, милорд.

— И има защо. Съмнявам се, че ще намерите друг мъж, който да чака толкова време, за да предяви съпружеските си права.

— Напълно сте прав, милорд. Съмнявам се, че бих намерила друг мъж, който да е толкова сговорчив по въпросите на брака като вас. Простете любопитството ми, но защо се съгласихте?

— Защото, скъпа моя, в края на краищата аз ще получа от този брак всичко, което искам. Желая ви всичко хубаво. Ще се видим утре и три.