Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 7

Елън нямаше деца и може би затова беше толкова привързана към единствената дъщеря на брат си. Беше останала неомъжена по свое собствено желание. Безлична тридесет и девет годишна жена със светлокестенява коса и сини очи, които бяха най-забележителното й качество, тя не можеше да се оплаче от липса на кандидати и беше преживяла дори няколко любовни романа, за които много обичаше да си спомня. Следователно не мразеше мъжете, просто не искаше да се обвързва завинаги. Предпочиташе да си остане независима.

Може би не постъпи добре, като задържа Шантел при себе си през последната година и половина. През това време младата жена също стана независима. Това беше добре за момиче, което нямаше намерение да се омъжва, но Шантел сигурно щеше да го стори.

За разлика от Елън, която приличаше на невзрачните Бърк, Шантел беше израсла като самотно цвете сред плевели. Беше наследила всичко най-добро от френския род на майка си. Оливър винаги твърдеше, че изцяло прилича на баба си, която била ухажвана от няколко крале и се славела като първа красавица на френския двор. Шантел беше кръстена на баба си и нямаше нищо общо със семейство Бърк с буйните си руси коси и изумителните виолетово сини очи. Не беше дребна и крехка, но не беше и особено висока със своите метър и шестдесет и осем. Необикновената й красота не можеше да остане незабелязана. Сигурно щеше да има тълпи от обожатели и можеше да си избере някой богаташ — разбира се, ако настойникът й Чарлз Бърк дадеше своето позволение.

Елън въздъхна. Ако този човек не отговори скоро на писмата й, тя трябваше сама да се погрижи да отведе Шантел в Лондон. Младата жена заслужаваше да бъде представена в обществото в съответствие с титлата и положението си. Ако Чарлз се опита да я спре — а точно това можеше да се очаква след толкова дълго мълчание, — Елън нямаше да се предаде без борба. Все още имаше достатъчно приятели, разполагаше и с известно влияние в Лондон и можеше да създаде доста неприятности на братовчед си, ако той не изпълнеше съвестно задълженията си.

— Лельо Елън, върнах се! — извика откъм кухнята Шантел и след минута се появи в дневната. — Купих чудесно парче говеждо за вечеря и няколко бъбречета за закуска. А пък госпожа Смит ми поръча да ти предам… — тя комично извъртя очи — …че скоро ще фалира, ако продължаваш да ме пращаш на пазара.

— Затова ли си толкова весела?

Шантел се усмихна като хлапе.

— Миналата седмина я заболя глава, днес пък твърди, че съм я разорила. Какво ли ще измисли следващия път?

— Ще ти каже, че не може да спи от теб. Вече съм чувала подобни обвинения.

— Чудесна е — засмя се Шантел. — Никога не съм срещала човек, който да се пазари с такова удоволствие.