Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 25

— Какво те води насам, Марш?

Гъстите вежди над светлозелените очи придаваха на лорд Филдинг постоянно сериозен израз, който не се променяше съществено дори когато се усмихваше.

— Мина почти месец, откакто бях тук за последен път. Сметнах, че е време да дойда и да видя как се справяш със собствената си съвест.

Дерек избухна в смях. Маршъл никога не се предаваше, особено когато трябваше да убеди приятеля си да стори нещо, което според него не можеше да бъде свършено от никой друг. Очевидно беше дошъл, за да доведе докрай започнатата последния път дискусия. Въпреки че отлично знаеше колко е трудно да накара Дерек да промени мнението си.

Маршъл беше организатор, изпълнението предоставяше на други. Двамата с Дерек бяха неравна двойка. Нямаха нищо общо, освен възрастта си и любовта към конете. Учудващо беше, че приятелството им, започнало в училище, траеше и досега. Бяха напълно противоположни по природа: единият сериозен, сдържан и консервативен, другият — смел, изпълнен с жажда за приключения, понякога непоносимо самонадеян. Но двамата прекрасно се допълваха — единият се втурваше напред, а другият го възпираше.

— Седни, Маршъл — покани го Дерек и посочи удобните кресла — Идваш навреме за чая.

Но лорд Филдинг не се възползва от предложеното му кресло.

— Забелязвам, че съвестта не те мъчи.

— Нямам такава.

— Дерек…

— О, Марш, не се вълнувай! От теб никога няма да излезе посланик в някоя източна страна. Подхващай нещата меко и със заобикалки, бъди учтив с всички присъстващи. Е, как върви шпионажът?

— Знаеш много добре, че тази дума ми е неприятна. Нарича се Външна разузнавателна служба…

— Шпионинът си е шпионин, все едно как го наричаш.

— Така е, признавам — потвърди добродушно Маршъл. — Е, разменихме ли достатъчно учтивости, или трябва да поговорим и за времето?

— Климатът е доста мек и…

— Дерек, ти си в състояние да вбесиш и светец! Седиш си тук и дрънкаш глупости, а в това време мис Чарити Уудс търпи какви ли не гадости…

— Престани, Марш — прекъсна го рязко Дерек. — Не си сигурен дали момичето изобщо е страдало. Случайно знам, че някои жени сами се продават като робини, за да се озоват там, където са отвели твоята мис Уудс! Дамите от харема живеят сред лукс. Те са най-разглезените жени на света. Никой не злоупотребява с тях.

Маршъл облегна глава назад и с въздишка затвори очи. Трябваше веднага да разбере, че само си губи времето, като се опитва да убеди Дерек. Може би доводите му не бяха справедливи, но той не можеше да промени факта, че двамата имаха коренно противоположни възгледи по въпроса за жените, продадени в мюсюлманските страни. В коя страна жените се радваха на такова добро отношение? Къде беше живял Дерек? Не знаеше ли, че не навсякъде е така?

Но нямаше никакъв смисъл да бъде разпитван Дерек Синклер за живота, който беше водил преди пристигането си в Англия. Той никога не съобщаваше подробности. Ала възгледите му носеха ярък източен отпечатък.