Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 173

— Значи животът ти в Англия е… поносим?

— Повече от поносим, мамо — усмихна се синът. — Чувствам се отлично там.

Гърлото й се сви. Не знаеше да му вярва ли или не.

— Толкова… съжалявам, Касим — прошепна с пресекващ глас тя. — Още щом видях корабът да се отдалечава, съжалих, че съм те изпратила. Молех се да го узнаеш или поне да го почувстваш по някакъв начин. Но никога не бях помисляла, че ще те видя отново и ще ти го кажа сама.

— Винаги съм го знаел! — увери я той. — Разбрах го още щом видях баща ти. Междувременно го обикнах толкова, колкото го обичаш и ти. За съжаление на стари години се е превърнал в ужасен диктатор.

В очите му просветнаха весели искрици и Рахин неволно се засмя.

— Наистина ли?

— Принуждава ме да се оженя! Дори е изпратил кораб да ме прибере у дома. Сигурно не е вярвал, че сам ще си намеря пътя.

Рахин отново се засмя и Дерек въздъхна облекчено. Не можеше да гледа сълзите й. После нежно добави:

— Не съжалявам за нищо, мамо. Ти също няма за какво да се разкайваш.

— Не заслужавам да ми простиш, синко. Джамил никога не ми прости…

— Джамил е един упорит глупак — прекъсна я шеговито Дерек.

— Не бива да говориш така…

Този път я прекъсна Джамил:

— Той е прав, мамо.

Когато Джамил скри глава в скута й и с измъчен глас я помоли за прошка, Рахин едва не припадна.

— Моля те, Джамил… Недей! — Този път не успя да удържи сълзите си и те потекоха на потоци по бузите й. Притисна главата му до гърдите си и нежно продължи: — Разбирах и гнева, и мъката ти. Вие двамата бяхте едно цяло, а аз със сила прекъснах връзката помежду ви. Нямах право да го сторя, затова не те обвинявах, че ме мразиш.

— Но аз не те мразех! Как бих могъл? Но когато най-после го проумях, се разсърдих на теб заради бариерата, която самият аз бях издигнал помежду ни.

— Сега всичко е както трябва, Джамил. Наистина.

Дерек недоволно се намеси:

— Това вероятно означава, че няма да се върнеш у дома с мен.

Рахин се засмя на тона, с който бяха казани тези думи.

— О, Касим, нали не си помислил сериозно, че ще тръгна с теб? За хората в Англия аз отдавна съм мъртва, както и ти не съществуваш за тукашния свят. След толкова години никой не вярва, че съм жива, нали?

— Наистина — потвърди колебливо Дерек. — Твърде дълго си отсъствала от Англия.

— Така е. Животът ни е различен. Нека си остане такъв.

— Би могла да започнеш отначало, да станеш нов човек, да видиш отново баща си.

— Не е почтено — отговори меко Рахин. — Той вече има теб. За какво съм му аз? Джамил обаче има нужда от мен.

— Престани да се препираш с нея, Касим — намеси се раздразнено Джамил. — Мама остава тук.

Дерек с готовност се остави да го убедят.

— Внимавай, братко, искам за в бъдеще да знае колко я цениш и обичаш. Иначе ще взема пример от маркиза и ще й изпратя кораб да я доведе в Англия.

Джамил изръмжа нещо, но по-късно тържествено обеща на Дерек, че на майка им няма да липсва нищо — нито душевно, нито каквото и да било друго.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА

Минаха няколко седмици, преди Шантел да почувства скука. Ако беше мислила, че сегашното пътуване по море ще се различава съществено от първото, което я доведе в Барка, това се оказа заблуда.