Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 152

Момъкът се върна скоро и уплашено съобщи:

— Изпратил я е евнухът Кадар, господарю. Вашата робиня Жахар е била отровена!

— Господи, не! — Кръвта се отдръпна от лицето на Дерек. — Не е мъртва, нали?

— Още не, но…

Без да го остави да се доизкаже, Дерек хукна навън и извика през рамо:

— Веднага доведете личните ми лекари в харема!

— Но, господарю, там е забранено да се влиза…

Дерек вече тичаше по коридора, определен за жените, които идваха при владетеля. Настигна слугинята, изпратена от Кадар, и понечи да я попита за пътя. От детството си помнеше розовия двор, но не знаеше в кое жилище е Жахар.

Момичето падна на колене пред него и отчаяно се замоли за милост. Трябваше да я разтърси, за да я накара да млъкне.

— Нищо няма да ти сторя, по дяволите! — Тонът му съвсем не беше успокоителен. — Отведи ме при Жахар!

— Искате да влезете в харема?

— Да, и то веднага!

Момичето стреснато забърза напред. Дерек непрекъснато я подканваше да тича. В харема внезапната поява на владетеля предизвика бъркотия. Прозвучаха смаяни викове, чупеха се съдове, жените и евнусите падаха по лице на пода и по-късно всички уверяваха, че е имало навехнати китки, две счупени ребра и едно изскочило коляно. Лесно намериха жилището на Жахар. Пред вратата се бяха събрали не само съпругите и фаворитките, но и десетки слугини и евнуси в очакване на новини. И тук идването му предизвика силно раздвижване и той буквално стъпваше по прострени тела, за да може да влезе. Спря се само за миг, когато откъм вътрешната стая прозвуча измъчен стон.

„Господи, не позволявай тя да умре! Не и тя!“ Завесите към спалнята бяха отметнати и хората влизаха и излизаха безпрепятствено. Беше пълно с жени, предимно старици, които лекуваха по-леките болести в харема. Кадар също беше там, коленичил пред леглото, заровил пръсти в косите си, сякаш се готвеше да ги оскубе от отчаяние. От другата страна беше коленичило младо момиче с мокри от сълзи страни, което слагаше студени компреси на главата на господарката си.

Леден страх сковаваше крачките на Дерек. Не виждаше нищо около себе си освен крехката фигурка на леглото. Жахар лежеше свита на една страна и притискаше с ръце корема си. Капки кръв избиваха по прехапаната долна устна и изглеждаха страшно върху пепелявосивото й лице. Очите бяха затворени, по гъстите ресници бяха надвиснали сълзи. От устата й се отронваха глухи стонове.

— Откога са тия страшни болки?

При звука на дълбокия мъжки глас Кадар вдигна глава. Очите му плуваха в сълзи, но веднага забеляза изписания по лицето на владетеля страх.

— Вече си мислех, че няма да дойдете, господарю — проговори укорително момъкът. Не го беше грижа, че владетелят можеше да се разсърди. — Уведомих ви още преди часове.

— Онова загубено момиче изобщо не си е дало труда да ме потърси. Чакало да се върна в покоите си. Как можа да се случи това, по дяволите?

Глупав въпрос. Нямаше защо да чака отговор. Отровата беше обичайно средство за отстраняване на опасните съперници и от стотици години се използваше във всички хареми на Изтока. Само че защо трябваше да порази точно неговата Жахар?