Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 154

Синът й се променяше. Дали Жахар постигна това, или причината беше в напрежението на последните мъчителни месеци, Рахин не знаеше. Но каквото и да беше, тя не смееше да се покаже пред очите му. След последния им разгорещен спор по повод покупката на Джамила винаги го избягваше. А днес й се струваше, че вече не познава собствения си син.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

Когато се обърна към влезлите лекари, Дерек забеляза застаналата в дъното на стаята жена, но не можа да я познае. Само се учуди, че не се е подчинила на изричната му заповед всички да напуснат помещението. После я погледна в очите, които бяха със същия наситенозелен цвят като неговите, и разбра. Срещата го разтърси до дън душа.

Дълго си беше блъскал главата как да я види, без да го забележат, но беше под непрекъснато наблюдение, а и не можеше току-така да се вмъкне в покоите й. Искаше да я повика при себе си, но Омар го посъветва да не го прави с аргумента, че тя е майка и сигурно ще го познае. А с Джамил се бяха уговорили никой да не знае за смяната на ролите. Дерек трябваше да изчака завръщането му, за да поговори с майка си. Но ето че сега се озова само на два-три метра от нея. Вълнението задушаваше гърлото му. Естествено тя беше много променена, остаряла и нямаше почти нищо общо с необузданата млада жена, която помнеше; но все още беше красива с царствена осанка, с очи, които проникваха дълбоко в душата на човека. И сега го гледаше изпитателно, макар и външно спокойна, учудена, че синът й се взира така в нея. Какво беше казал Джамил за майка си? Почти нищо, защото не беше предвидено Дерек да се срещне с нея.

Трябваше да се извърне настрана и да я забрави. Но не можа да го стори. Отиде при нея, жадувайки да я прегърне, макар много добре да знаеше, че Джамил никога не би направил подобно нещо. При това точно сега се нуждаеше отчаяно от майка си. Тя беше единствената, която можеше да го утеши. Ако му кажеше, че Жахар ще оздравее, щеше веднага да й повярва. Тя му беше майка. Господи, как му се искаше да заплаче…

— Сигурен ли си, че искаш да покажеш Жахар на тези мъже?

Дерек потисна вълнението си и погледна двамата лекари, застанали с превързани очи край леглото. Внезапно почувства отвращение към традициите, които не допускаха присъствието на мъж в харема, дори да беше лекарят, от когото имаха спешна нужда.

— Хич не ме интересува кой ще я види. Искам само да оздравее.

— Те ще сторят всичко възможно, Джамил — увери го меко Рахин. — Но по-добре е да отидеш в съседната стая, защото ги притесняваш с присъствието си.

Дерек кимна и я последва. Тя имаше право, а и той смяташе да й зададе няколко въпроса, които никой не биваше да чуе.

— Ти познаваш жените от харема много по-добре от мен. Коя от тях би искала да убие Жахар?

Рахин колебливо го последва до прозореца, който гледаше към мраморния двор. Там нямаше никой. Слънцето превръщаше водните струи на фонтана в диамантени капчици. Джамил толкова отдавна не беше говорил с нея и радостта в сърцето й се смесваше с тъга, че не може да му помогне. Синът й явно бе разтърсен до дън душа от случилото се, иначе нямаше да се държи така необичайно.