Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 151

— Пет опита, единадесет жертви — изръмжа сърдито Омар.

— Я виж ти! Скоро ще им омръзне.

— По-скоро ще станат още по-дръзки в отчаянието си…

— Не вярвам. Разберете: парите, които стоят зад атентаторите, все някой ден ще свършат. Ще се съгласите с мен, че те поемат твърде голям риск и няма да се продават евтино.

— Селим напусна Барка ожесточен, но не и беден. Ала сте прав: рискът наистина е голям, макар и не по-голям от този, който поехте вие. Май обичате опасностите?

— Приличам ли ви на безумец?

— Приличате на мъж, който се наслаждава на живота — отговори мрачно Омар.

Дерек тихо се засмя.

— Отгатнахте. Необходимо ми е и малко напрежение, защото тук живеете доста монотонно.

— Мислех, че жената ви напряга достатъчно. Или тя ви служи само като повод да се излагате на опасност?

Въпреки очевидното неодобрение на стария везир, Дерек се ухили.

— Беше точно както ви казах. Жахар щеше да се чувства ужасно, ако нубийците стояха от двете ми страни. Пък и нищо страшно не се случи. — Омар го изгледа сърдито и той отново се засмя. — Не се тревожете, стари приятелю. Обещавам ви да остана здрав и читав до завръщането на Джамил.

— Ишаллах — промърмори с надежда Омар и побърза да се сбогува.

Дерек отдавна вече не вярваше в предопределението на съдбата, но това беше един от стълбовете на мюсюлманската вяра. Крепени от нея, мъжете се впускаха безстрашно в кървавите битки. Ако им беше дошло времето, щяха да загинат, ако ли не — щяха да останат невредими. Дерек обаче смяташе, че все пак има някаква възможност да влияе върху съдбата си — да я направлява с умение и решителност.

Тази сутрин беше разбрал, че в ролята на Джамил не можеше да се заеме с нещо важно, което да запълни дните му. Следователно не беше чудно, че беше съсредоточил цялото си внимание върху една жена. Дали само поради тази причина се чувстваше изцяло завладян от нея? Не знаеше, но днес тя беше най-важното в живота му. Дори разсъжденията му да не бяха верни, мисълта за това го успокои. Като дойде времето да я остави, ще се опита да забрави тази част от живота си. Ще помни красивите мигове с Жахар — но нищо повече.

Влезе в покоите си и веднага заповяда на слугата да свали тежките официални одежди. Остатъкът от деня беше свободен от задължения и Дерек възнамеряваше хубавичко да си отспи. Но слугата почтително съобщи, че го очаква някаква харемска слугиня.

Момичето плахо коленичи пред него и владетелят нетърпеливо въздъхна.

— Миналата нощ почти не спах, а днес още не съм закусил. Толкова ли е спешно?

Личният слуга усети недоволството му и веднага отпрати слугинята. Тя явно се зарадва, че няма да съобщи новината си, и изскочи от стаята.

— От какво се уплаши? — учуди се Дерек. Момъкът сви рамене.

— Сигурно носеше лоша вест. Брат ви Махмуд беше известен с това, че хвърляше в затвора пратениците с лоши новини, а понякога дори ги убиваше.

Дерек мрачно го изгледа.

— Веднага проверете за какво става дума.