Читать «Златният телец» онлайн - страница 195

— Да — отвърна Остап, — рязко изразена индивидуалност.

— За съжаление строим само на колективи и организации.

— На кооперативни, обществени и държавни? — запита Бендер с болка в гласа.

— Да, за тях.

— А аз?

— Вие си стройте сам.

— Да, но откъде ще взема камъни, мартинки? Най-сетне первази за дюшемето?

— Все някак ще намерите. Макар и да е трудно. Контингентите вече са разпределени по заявките на промишлеността и кооперациите.

По всяка вероятност тъкмо това беше причината за безобразното нощно перчене.

Легнал, Остап извади бележника си и започна да пресмята разходите от момента, когато бе получил милиона. На първата страница беше записано:

Камила.......180 р.

Овен..........30 р.

Кумис..........1 р. 75 коп.

———————————————————————————

Всичко 211 р. 75 коп.

По-нататък не беше по-добре. Шуба, соус, железопътен билет, пак соус, пак билет, три чалми, купени за черни дни, файтонджии, ваза и най-различни дреболии. Ако не се смятат петдесетте хиляди на Балаганов, които не му донесоха щастие, милионът си беше на мястото.

„Не позволяват на човек да прави капитални вложения — възмущаваше се Остап. — Не позволяват! Може би трябва да заживея интелектуален живот като моя приятел Лоханкин? В края на краищата материални ценности вече натрупах, трябва да трупам по мъничко и духовни ценности. Трябва незабавно да си изясня в какво се състои смисълът на живота.“

Той си спомни, че във вестибюла на хотела по цял ден се тълпяха девойки, които чакаха да поговорят с пристигналия индуски философ за душата.

„Ще отида при индуса — реши той, — ще науча най-сетне в какво се състои работата. Наистина това е галфонство, но друг изход няма.“

И както си беше със смачкан костюм, без да се разделя с куфара, Бендер слезе на втория етаж и почука на вратата на великия човек. Отвори му преводачът.

— Философът приема ли? — запита Остап.

— Зависи кого — отговори преводачът вежливо. — Вие частно лице ли сте?

— Не, не — изплашено рече великият комбинатор — аз съм от една кооперативна организация.

— С група ли сте? Колко души сте? Защото, знаете ли, на учителя му е трудно да приема всички отделни лица. Той предпочита да беседва…

— С колектив ли? — поде Остап. — Тъкмо мен колективът ме е упълномощил да разреша един важен принципиален въпрос за смисъла на живота.

Преводачът изчезна и след пет минути се върна. Той дръпна завесата и каза официално:

— Нека влезе кооперативната организация, желаеща да научи в какво се състои смисълът на живота.

Великият философ и поет, с кафяво кадифено расо и със също такъв калпак, седеше в кресло с високо и неудобно резбовано облегало. Лицето му беше мургаво и нежно, а очите — черни като на подпоручик. Брадата му, бяла и широка, закриваше гърдите му като нагръдник за фрак. Стенографката седеше в краката му. Двамата преводачи, индус и англичанин се настаниха от двете му страни.

Щом видя Остап с куфара, философът се размърда на креслото и разтревожен, зашепна нещо на преводача. Стенографката взе да записва бързо, а преводачът се обърна към великия комбинатор.