Читать «Ад и рай» онлайн - страница 14

Като поотрасна, Елизабет осъзна, че Оливър гледаше на цъфтящите растения като на одушевени същества от женски пол, а на всички останали — от мъжки пол.

Веднага на другия ден Елизабет отиде в зимната градина, за да види какво е станало с теменужките, но те изглеждаха все така окаяно. През следващите пет дни съвсем забрави за тях и отиде в зимната градина, за да похапнат с Оливър сладкиши.

— Тук имате една приятелка, която иска да ви види, малка госпожичке — каза и той.

Елизабет се приближи до масата с боледуващите растения и съзря теменужката — нежните й цветчета се усмихваха, а листата и бяха щръкнали.

— Оливър — възхити се тя, — как го направи.

— Аз — почти нищо, дадох й само малко лекарство, вашите любезни думи я излекуваха — отговори той и може би защото бе усетил искрения й интерес, или за да разсее наскоро осиротялото дете, я разведе из зимната градина, показа й всички растения, каза й имената им, показа й още какви опити прави да кръстоса различни сортове. После я попита не иска ли да си засади своя градинка. Елизабет се съгласи и двамата се заеха да подберат цветята, които тя би желала да отгледа.

В този ден се сложи началото на нестихващата любов на Елизабет към всичко що расте. Издокарана с работна престилка тя работеше наред с Оливър, научи от него онова, което той знаеше за „лекарствата“, за торовете и за опитите му да създаде нови видове растения чрез кръстоски.

И когато Оливър я посвети в уменията си, започна тя да го учи. В случая Елизабет имаше несъмнено предимство — можеше да чете, а библиотеката на Хейвънхърст беше гордостта на дядо й. Те се разполагаха на някоя градинска пейка и Елизабет му четеше, докато замръкнеше. Така тя му разкри някогашните и съвременните методи за отглеждане на хубави и жизнени растения. За пет години „градинката“ на Елизабет се разпростря върху по-голямата част от градинските площи в имението. Където и да коленичеше с малката си лопата, цветята бурно разцъфтяваха около нея.

— Знаят си, че ги обичате — каза й Оливър с една от редките си усмивки, когато тя разкопаваше лехата с теменужки, нацъфтели във великолепно разнообразие, — и с най-прекрасното, което могат да дадат, ви казват, че също ви обичат.

Когато градинарят заради здравето си се премести да работи на друго място с по-мек климат, тя почувства болезнено липсата му и прекарваше повече време в своята градина. Тук даваше пълна воля на фантазията си, екипираше проекти на фигури от цветя, а после ги засаждаше и ги отглеждаше. Беше впрегнала всички слуги и коняри да й помагат да разшири лехите, докато не се разпростряха и на терасираната площ зад къщата по цялото й протежение.

Освен на градинарството и на приятелството на прислугата Елизабет се радваше и на приятелството с Александра Лоуренс. Алекс беше най-близката й съседка и въпреки че беше по-голяма, двете имаха вкус към едни и същи удоволствия — да си разказват нощем страшни случки за привидения, докато истерично не се разтреперят, или пък, разположени в къщичката на Елизабет, поставена на едно дърво, да си споделят тайни и сладки мечти.