Читать «Ад и рай» онлайн - страница 16

Елизабет го погледна изненадана.

— Никога досега не си говорил за пари, Робърт. Да не би да имаме финансови затруднения?

— Не, нямаме — излъга той. — Притежаваме истинско богатство, само че не съм го осъзнавал.

— Къде е? — попита тя, съвсем объркана не само от онова, което чу, но и от някакво неприятно предчувствие.

Брат й се засмя и я дръпна пред огледалото, обгърна с длани лицето й и я накара да се вгледа в отражението си.

Елизабет го погледна озадачено, после се погледна в огледалото и се засмя.

— Защо не ми каза, че съм се изцапала? — каза и взе да трие пръските кал от бузата си.

— Елизабет, освен това петно върху страната си, друго не виждаш ли?

— Да, виждам и лицето си — отговори тя.

— И как ти се струва?

— Като моето лице — отвърна заинтригувана.

— Елизабет, твоето лице е нашето богатство — развика се той. — И през ум не ми беше минавало до вчера, когато Берти Крендъл ми разказа за блестящото предложение, което получила сестра й от лорд Чивърли.

Елизабет се смая.

— За какво говориш?

— За твоята сватба — дръзко се захили той. — Ти си сто пъти по-красива от сестрата на Берти. С твоето лице и Хейвънхърст за зестра ще се омъжиш така, че цяла Англия ще зашушука. Такъв брак ще ти осигури бижута, тоалети, прекрасни къщи, а на мен връзки, които са по-ценни от злато. Между другото — пошегува се той, — ако закъсам, зная, че ще ми отпуснеш някоя и друга хилядарка от джобните си пари.

— Да не би ние да сме закъсали? — упорстваше тя, твърде разтревожена от това предположение, за да се притеснява за явяването си пред обществото в Лондон.

Робърт избегна погледа й, въздъхна уморено и я покани да седнат на дивана.

— На ръба сме — призна. Макар и да беше едва на седемнайсет, Елизабет разбираше кога я заблуждава, и сега той точно това правеше. — В действителност — неохотно продължи брат й — сме в много затруднено положение. Ужасно много.

— И как се стигна дотук? — попита тя спокойно, независимо от страха, който се надигаше у нея.

От смущение по лицето му плъзна гъста червенина.

— Преди всичко татко ни остави огромни дългове, доста от тях натрупани на комар. Към тях аз прибавих мои, направени по същия начин. Доколкото можах, държах кредиторите настрана, но напоследък те се озлобиха. И не е само това. За да се поддържа Хейвънхърст, трябват страшно много пари. Елизабет. Приходите от имението далеч не покриват разходите по него. Крайният резултат е, че сме затънали в ипотеки. Ще се наложи да заложим покъщнината, за да изплатим най-належащите дългове, в противен случай няма да можем да се покажем в Лондон, и това не е най-лошото. Имението е твое, не е мое, но ако не сключиш подходящ брак, историята му ще приключи на някой търг, и то съвсем скоро.

В душата на Елизабет се надигнаха смут, тревога, паника, но гласът й не трепна.

— Току-що каза, че за сезона в Лондон е необходимо цяло състояние, което ние очевидно нямаме — с присъщата си практичност отбеляза.

— Кредиторите ще си затраят, щом разберат, че си сгодена за човек с положение в обществото. А пък аз ти обещавам, че такъв веднага ще се намери.