Читать «Ад и рай» онлайн - страница 12

— Вторият мъж е лорд Джон Марчмън, граф Канфорд.

Елизабет отново поклати глава:

— Името сякаш ми е познато, но не мога да го свържа с физиономия.

Чичо й, явно разочарован от нейната реакция, се подразни.

— Очевидно паметта ти е слаба. Ако не можеш да си спомниш един благородник или един граф, как ли ще си спомниш един прост господин!

Жегната от забележката му, тя високомерно попита:

— Кой е третият?

— Иън Торнтън. Той е…

Това име разтърси Елизабет от глава до пети, у нея се надигнаха омраза и ужас.

— Иън Торнтън! — изкрещя. — Иън Торнтън! — още по-високо изкрещя с ужас и истеричен смях. — Чичо, Иън Торнтън е бил склонен да се ожени за мен само пред дулото на Робъртовия пистолет. Интересът му към мен никога не е включвал брак. Точно затова Робърт се дуелира с него и го простреля!

Вместо да стане по-отстъпчив или да се разтревожи, чичо й едва я погледна с пълно безразличие. Тогава Елизабет ожесточено каза:

— Не разбираш ли?

— Онова, което разбрах — отвърна той сърдито, — е, че отговори на моето писмо и прие предложението ми, при това много сърдечно. Може би съжалява за поведението си тогава и желае да премахне недоразуменията.

— Недоразумения! — възкликна Елизабет. — Нямам представа дали ме мрази, или само ме презира, но мога да те уверя, че той никога не е възнамерявал да се ожени за мен, нито пък някога ще пожелае. И има право, аз не смея да се появя в обществото.

— Според мен не е зле да стоиш по-далеч от упадъчните нрави на Лондон. Но да оставим това, по-важното е, че Торнтън прие моите условия.

— Какви условия?

Джулиъс продължи да обяснява, без да обръща внимание на паниката на Елизабет:

— Тримата кандидати приеха предложението ми да направиш кратки визити на всеки от тях, за да вземеш решение. Лусинда ще те придружава като компаньонка. След пет дни заминаваш. Първо при Билхейвън, после при Марчмън и най-накрая при Торнтън.

Всичко се завъртя пред очите на Елизабет.

— Не мога да повярвам! — избухна тя и в нещастието си се хвана за най-незначителната пречка. — За пръв път от години Лусинда е във ваканция. При сестра си в Денвър е.

— Тогава ще вземеш Бърта, а Лусинда ще те придружи в Шотландия, при Торнтън.

— Бърта! Бърта е домашна прислужничка! Репутацията ми ще стане на пух и прах, ако прекарам една седмица в дома на мъж без придружителка, само с една прислужничка.

— Тогава няма да споменаваш, че е прислужничка — не се трогна той. — И тъй като вече съм заявил в писмата си, че Лусинда Трокмортън-Джоунс ще ти бъде компаньонка, ще кажеш, че Бърта ти е леля. Без повече възражения, госпожице — заключи. — Въпросът е решен. Върви си!

— Не, не е решен! Станала е някаква ужасна грешка, казах ти. Иън Торнтън в никакъв случай не би пожелал да се среща с мен, аз още по-малко с него.

— Няма грешка — каза Джулиъс категорично. — Иън Торнтън е получил писмото ми и е приел нашето предложение. Дори е приложил описание как се стига до имението му.

— Твоето предложение! — възмути се още веднъж тя, — не моето.

— Формалности повече с теб няма да обсъждам, Елизабет. Разговорът ни приключи.