Читать «Ад и рай» онлайн - страница 11

Въпросът на Елизабет го изтръгна от гневните му мисли:

— Какво искаш да обсъдиш с мен, чичо Джулиъс?

Тя предизвика у него враждебност, от която гласът му прозвуча по-грубо от обикновено:

— Дойдох днес, за да обсъдим твоята предстояща женитба.

— Моята… моята какво? — ахна Елизабет и толкова се стресна, че непристъпната й фасада рухна, само за миг заприлича на малко дете и точно така се почувства — отчаяна, объркана, хваната в капан.

— Много добре ме чу. — Джулиъс се облегна и каза безцеремонно: — Ограничих избора до трима мъже. Двама от тях имат титла, третият няма. Тъй като титлата беше най-важното нещо за баща ти, ще избера онзи с най-висок ранг, ако ми се предложи такъв избор.

— Как… — промълви Елизабет, но й се наложи да млъкне, за да събере мислите си, преди да продължи.

— Как подбра тези мъже?

— Помолих Лусинда да ми направи списък на всички мъже, които по време на твоето представяне в обществото са поискали от Робърт ръката ти. Тя ми го даде и аз изпратих куриери с писма до всеки един от тях, като изразих твоята готовност, както и моята, тъй като съм ти настойник, да преразгледаме предложенията им за брак с теб.

Елизабет се вкопчи в стола, опитвайки се да заглуши надигащия се у нея ужас.

— Искаш да кажеш — сподавено прошепна тя, — че си направил нещо като публично предложение за ръката ми, та дано се намери някой да ме вземе!

— Да — отсече той, ядосан от прикритото обвинение в тона й, че не е постъпил подобаващо на положението им. — Освен това сигурно чу добре, че легендарната ти привлекателност за противоположния пол очевидно не съществува вече. Само трима от всичките петнайсет мъже изразиха желанието си да подновят запознанството си с теб.

Елизабет се загледа безизразно в стената зад него. Чувстваше се унизена до дъното на душата си.

— Не мога да повярвам, че си го направил.

С дланите си той така блъсна бюрото, че звукът бе като от гръмотевица.

— Действах в правото си, племеннице, и според специалните указания на твоя непрокопсан баща. Ще разрешиш ли да ти припомня, че когато умра, моите пари ще бъдат поверени на твоя съпруг и в края на краищата — на твоя син. Моите пари!

От месеци Елизабет се мъчеше да проумее що за човек е чичо й и някак си разбра причината за неговата язвителност, дори изпита състрадание.

— Щях да се радвам, ако сам беше благословен със син — прошепна тя, — но не съм виновна, че не си. Никога не съм те обиждала, нито пък съм ти давала повод да ме мразиш толкова много, че да постъпваш, така с мен… — Елизабет почувства нещо умолително в израза му и гласът й заглъхна. Вирна брадичката си и се вкопчи в жалките остатъци от своето достойнство. — Кои са мъжете?

— Сър Франсис Билхейвън — отговори той.

Тя смутена го погледна и в недоумение поклати глава.

— По онова време се запознах с много нови хора. Това име нищо не ми говори.