Читать «Ад и рай» онлайн - страница 10

3.

Джулиъс Камерън погледна племенницата си, която влезе в кабинета, и притвори очи от раздразнение — сега тя беше само едно обедняло сираче, но походката й беше все така царствено грациозна, а изразът на нежното й лице — непоправимо горд. Беше затънала в дългове и всеки месец затъваше все повече, но не скланяше глава, държеше я гордо изправена, също като високомерния си безразсъден баща. Той беше на трийсет и пет години, когато заедно с майка й се удавиха при едно злополучно състезание с яхти. По онова време вече бе пропилял наследството си на комар и тайно бе ипотекирал земите си. Въпреки това се държеше високомерно и до последния си ден живя като аристократ.

Джулиъс беше по-малкият син на граф Хейвънхърст и не наследи нито титла, нито пари или земи и въпреки това с непосилен труд и жестока пестеливост успя да натрупа значително състояние. Изоставиха го без нищо, но той направи всичко възможно да промени съдбата си; не беше се изкушавал от блясъка на обществото не само заради разходите, а най-вече да избегне нисшите слоеве на благородническото съсловие, където му бе отредено място.

И като че ли жертвите и спартанският начин на живот на него и на жена му не бяха достатъчни, та съдбата им нанесе още един удар — съпругата му се оказа безплодна и той остана без наследник, на когото да остави състоянието и земите си. Оставаше само една възможност да се сдобие с наследник — Елизабет да се омъжи и да роди син.

Джулиъс гледаше как Елизабет се настанява срещу него и в този миг почувства болезнено иронията в цялата ситуация; цял живот се беше трудил и броил всяко пени… и какво постигна? Богатството му пак щеше да отиде в семейството на безотговорния му брат — у бъдещия му внук. Беше вбесен, което се подклаждаше и от дълга да разчисти бъркотията, която Робърт остави преди около две години, когато изчезна. В резултат на Джулиъс се падна да изпълни писмените разпореждания на баща си — да се погрижи Елизабет да се омъжи за човек с титла и със състояние, ако е възможно. Когато преди около месец започна да търси подходящ съпруг за Елизабет, вярваше, че ще се справи сравнително лесно. Все пак преди около две години, когато я представиха в обществото, само за четири кратки седмици тя получи рекорден брой предложения, благодарение на красотата, на благородното потекло и на предполагаемото си богатство. За най-голяма изненада на Джулиъс само трима господа изпратиха съгласието си в отговор на неговото проучване, а повечето не си направиха труда дори от любезност поне един ред да напишат. Не беше тайна, разбира се, че сега тя е бедна, но в писмото си Джулиъс бе споменал, че ще даде значителна зестра на кандидата за ръката й. Той мислеше за всичко с езика на парите и само зестрата според него би трябвало да е достатъчна, за да бъде Елизабет привлекателна партия. За позорния скандал около нея почти нищо не знаеше и не го засягаше. Избягваше обществото заради клюките, лекомислието и невъздържаността, които се ширеха там.