Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 95

Тази нощ Бил отново си тръгна късно. Двамата седяха и разговаряха почти до един часа. Бил си тръгна с неохота — съжаляваше, че не може да остане още малко при нея. На следващия ден обаче и двамата трябваше да стават рано. Тя имаше дело в съда, а той застъпваше на дежурство в отделението, започващо от седем сутринта.

На следващата заран Питър я погледна с хитра усмивка и я попита дали отново е спечелил облога.

— Не, този път изгуби. — Лиз се усмихна, а след това се разсмя на глас.

— Искаш да кажеш, че не те е целунал? — Питър изглеждаше разочарован, а Мегън се намръщи, обхваната от силна ярост.

— Ти си отвратителен — обвини го тя. — На чия страна си все пак?

— На страната на мама — ясно заяви Питър, след което отново се обърна към майка си. — Би ли ми казала истината, ако те е целунал, или си готова да ме излъжеш, само за да спечелиш десетте кинта?

Питър обичаше да я дразни. Лиз се разсмя и продължи да приготвя палачинки за закуска.

— Питър, думите ти ме обиждат! Твърде почтена съм и не бих си позволила да излъжа собствената си плът и кръв, само за да спечеля някакъв бас.

Тя му подаде чиния е палачинки и ги поля със сироп.

— А пък аз смятам, че ме лъжеш, мамо — обвини я Питър.

— Не, не лъжа. Вече ти казах, че двамата с Бил сме само приятели и на мен така ми харесва.

— Останете си приятели, мамо — обади се Рейчъл. Още един съюзник в лагера на Мегън. Лиз погледна най-малката си дъщеря с интерес.

— Ти пък откога имаш мнение по въпроса?

— Ами Питър твърди, че той те харесва, а пък Мег разправя, че ще се омъжиш за него.

В определени отношения Рейчъл разсъждаваше твърде зряло за своите единадесет години. Всъщност тя беше почти на дванадесет, но още не ги бе навършила. Станала бе на единадесет малко преди смъртта на баща си и подобно на всички тях бе помъдряла много през изминалата година.

— Искам да уверя всички вас — с широка усмивка заяви Лиз, — че две вечери не представляват годеж и обвързване за цял живот.

— Твърде ти е рано да излизаш с мъже — обади се и Ани и я погледна строго.

— И кога смятате, че ще настъпи подходящото време за това? — с интерес попита майка й.

— Никога — отвърна Мег, изразявайки мнението и на сестрите си.

— Вие сте луди — заяви Питър и стана от масата. — Мама може да прави каквото си иска. И татко не би имал нищо против. Ако злополуката се бе случила с мама, татко вече щеше да си е намерил приятелка, с която да излиза.

Докато го слушаше, Лиз изведнъж си даде сметка, че тя наистина можеше да се окаже на мястото на Джак. Забележката на Питър й се видя интересна и тя продължи да мисли върху думите му докато пътуваше към кантората.

Дали Джак щеше вече да излиза с други жени, ако тя бе загинала вместо него? Никога не бе мислила по този въпрос, но подозираше, че Питър има право. Джак имаше много здравословно отношение към живота и изпитваше силна joie de vivre⁴, за да се погребе жив и да прекара остатъка от живота си в траур. Питър беше прав. На нейно място Джак вероятно вече щеше да се среща с други жени. Това прозрение й помогна да преодолее угризенията, които изпитваше заради излизанията си с Бил.