Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 96

Той й позвъни в офиса по-късно през деня и я покани на кино през уикенда. Изведнъж двамата започнаха да се виждат твърде често, но Лиз нямаше нищо против. Компанията му й харесваше.

Когато този път Бил дойде да я вземе от дома й, Джейми му отвори вратата, покани го вътре и му разясни ситуацията с най-големи подробности.

— Моите сестри не смятат, че е редно да излизаш с мама. Питър обаче мисли, че в това няма нищо лошо, и аз съм съгласен с него. Момчетата у дома те харесват, но не и момичетата — кратичко заключи той, а Бил се разсмя на глас.

Докато пътуваха към малкото френско ресторантче в Сосалито, Бил сподели с Лиз обобщенията на Джейми.

— Те наистина ли са разстроени от факта, че двамата с теб се срещаме? — с интерес попита той.

— Срещаме ли се? — непринудено попита Лиз. — Аз мислех, че сме само приятели.

— Ти това ли искаш, Лиз? — внимателно попита Бил.

Той спря колата на паркинга пред ресторанта и се обърна да я погледне. С нетърпение очакваше да чуе как ще отговори на въпроса му.

— Не съм съвсем сигурна какво точно искам — честно си призна тя. — Приятно ми е да съм с теб. Това просто се случи.

Той можеше да каже същото и за себе си, но напоследък бе започнал да изпитва към Лиз нещо повече от обикновеното приятелство. В началото му стигаше да е просто неин приятел, но сега вече не беше толкова сигурен. Започваше да мисли, че би искал взаимоотношенията им да прераснат в нещо по-сериозно. Нито той, нито тя обаче казаха нещо повече по въпроса, след като влязоха в ресторанта и до края на вечерта никой не повдигна темата отново.

Този път обаче Питър щеше да спечели, ако отново се бяха обзаложили. Точно преди да я изпрати до къщата й, Бил лекичко притисна Лиз към себе си и я целуна с огромна нежност. В началото тя като че ли се поуплаши, но след това се отпусна в прегръдките му и отвърна на целувката. В следващия момент обаче я налегна непоносима тъга и Бил се притесни.

— Добре ли си, Лиз? — прошепна той.

— Мисля, че да — тихичко отвърна тя.

Докато го целуваше, образът на Джак изникна в главата й за част от секундата и Лиз се почувства едва ли не измамница. Тя не бе толкова закопняла за мъж и изобщо не си бе търсила любовник, но Бил Уебстър неусетно бе станал част от живота й и сега й се налагаше да се справи с чувствата, които изпитваше към него и към покойния си съпруг.

— Не бях подготвена за това — промълви тя и го погледна.

Бил само кимна в отговор.

— Нито пък аз. То просто се случи. Ти си изумителна жена.

— Не, не съм — усмихна се Лиз.

Двамата продължаваха да стоят отвън. Беше й приятно да се разхожда на чист въздух, далеч от всичко чуващите уши на децата. Лиз знаеше, че щеше да се почувства неловко, ако те по някакъв начин бяха станали свидетели на случилото се току-що. А Бил, сякаш за да придаде нова сила на онова, което и двамата бяха почувствали през тази нощ, я целуна отново и този път Лиз му отвърна с по-силна страст. Когато най-после се откъснаха един от друг, тя бе останала без дъх. И изглеждаше леко притеснена.