Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 93

Лиз остана изненадана от думите му, но и зарадвана от отношението му. Беше прекарала приятна вечер. Благодари му, а той обеща скоро да й се обади отново.

Колата му потегли по алеята и Лиз влезе в къщата. Питър и Мегън все още не си бяха легнали и в мига, в който влезе вътре, Лиз осъзна, че ще бъде подложена на разпит.

— Целуна ли те? — обвинително попита Мегън.

В думите й се долавяше неодобрение. И отвращение.

— Разбира се, че не. Та аз почти не го познавам.

— Не би било разумно да го прави още на първата среща — мъдро заяви Питър и майка му се разсмя.

— Много съжалявам, че ще ви разочаровам, деца, но двамата с Бил сме само приятели. Смятам, че той много внимава да не се обвързва емоционално. Работата му е най-важното нещо в живота му. За мен пък вие сте най-важните. Така че няма от какво да се притесняваш, Мегън — твърдо заяви Лиз.

— Обзалагам се на десет кинта, че следващия път ще те целуне — не миряса Питър. По всичко личеше, че се забавлява.

— Този път няма да спечелиш — отвърна Лиз. — Освен това кой ти е казал, че ще има следващ път! Може пък да е скучал през цялата вечер и да не ми се обади повече.

— Съмнявам се — отбеляза мрачно Мегън. В лицето на Бил Уебстър тя виждаше поредното нещастие, което всеки момент щеше да се стовари върху главите им.

— Благодаря ти за доверието, Мег. На твое място не бих си губила времето с притеснения от подобно естество. Освен това ми предстои сериозно дело идната седмица и трябва да работя по него.

— Добре. Така ще си седиш вкъщи с нас. Нямаш нужда от мъж, мамо.

— Не и щом имам вас, така ли, Мегън?

Лиз обаче трябваше да си признае, че бе прекарала добре с Бил. Беше й приятно да разговаря със зрял човек за сериозни неща и да научи нещо повече за него. През цялото време се усещаше и взаимното им възхищение. Не искаха нищо един от друг — бяха просто двама възрастни, които харесваха компанията си. Лиз си мислеше, че дори и Бил да не й се обади никога повече, той й бе позволил да прекара с него няколко приятни часа ида се почувства отново като жена, а не само като майка. Приятно й бе да излезе с човек, крито държи тя да прекара добре и който се интересува от нея и от онова, което има да му каже.

Лиз накара Мегън и Питър да си легнат и се качи в собствената си спалня. Джейми вече се бе настанил в леглото й и я очакваше. Той все още спеше от време на време при нея и на Лиз това й харесваше.

Докато лежеше до Джейми и се опитваше да заспи, Лиз се запита дали Мегън има право и дали тя наистина няма нужда от друг мъж в живота си. Сега обаче не бе така убедена колкото преди време. Бяха изминали почти девет месеца, откакто за последно се бе любила с Джак. Струваше й се, че това е цяла вечност. И за момента поне нямаше никакво желание да променя каквото и да било в живота си. Дълбоко в душата си бе решила, че с тази част от живота й е свършено завинаги.

Бил Уебстър също си мислеше за нея, докато заспиваше. Не беше сигурен какво ще излезе от това, но изобщо не се съмняваше, че тази жена го привлича неудържимо.

Глава девета