Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 94

Бил й се обади отново по-късно през седмицата и този път я покани на театър. Двамата отидоха в града, вечеряха заедно, а след театъра той прие поканата й да изпият по чашка в дома й.

Двамата разговаряха за театър и книги, Лиз му разказа за един труден случай, по който работеше, включващ и попечителство върху дете, за което бе заподозряла, че е било малтретирано. Тя бе докладвала за случая на социалните служби и те бяха потвърдили подозренията й. В определен смисъл това дело я изправяше пред морална дилема и тя би предпочела да представлява в съда детето, а не родителите му.

— И защо не го направиш? — простичко попита той.

Отстрани ситуацията изглеждаше много лесна, но Лиз знаеше, че не е така.

— Положението е малко по-сложно, отколкото смяташ. За да защитавам правата на детето, би трябвало да бъда назначена от съда — нещо, което е невъзможно. Счита се, че съм компрометирана, защото съм адвокат на бащата. И това е правилно. Желанието ми да защитавам детето би довело до конфликт на интереси, макар че аз лично предпочитам това пред необходимостта да представлявам бащата.

— Преди време и аз имах подобен случай. В травматологията постъпи дете, за което родителите твърдяха, че е било пребито от съсед. Искаха да повдигнат обвинения срещу него, а разказът им звучеше много убедително. Аз, естествено, бях подобаващо разгневен и изцяло на тяхна страна. Впоследствие се оказа, че бащата системно е пребивал момиченцето и когато го докараха при мен, то вече беше с мозъчни увреждания. Оказахме се безсилни да му помогнем. Социалните служби се намесиха и им отнеха детето, но веднага щом излезе от болницата, момиченцето поиска да се върне при тях. Аз обаче се боях, че някой ден баща й ще я убие. Съдията я настани за няколко месеца в приемно семейство, но в края на краищата момичето все пак се върна при родителите си.

— И какво стана? — Лиз изглеждаше силно заинтригувана.

— Не зная. С времето изгубих следите им. Моята работа изисква да се реагира на мига. В момента, в който пациентите оздравеят, аз губя връзка с тях. Такава е същността на работата в травматологията и в спешните отделения. Пациентите пристигат, правиш за тях каквото можеш, а след това те си тръгват и забравяш за тях.

— Не ти ли липсва по-продължителната връзка с пациентите?

— Всъщност не. И това е една от причините, поради която толкова обичам работата си. Така не ми се налага да се тревожа за разрешаването на проблеми, които в действителност не са моя отговорност. И животът ми е много по-лесен и прост.

Той очевидно беше човек, който не желаеше да поддържа дългосрочни връзки с когото и да било. Но Лиз го харесваше въпреки всичко. Начинът му на живот и жизнената му философия бяха съвършено различни от нейните. Всички връзки в живота й бяха дългосрочни и тя им отдаваше цялата си душа. Имаше клиенти, които години след развода си продължаваха да поддържат връзка с нея.

Двамата имаха различен подход към важните неща в живота. По всичко личеше, че тя и Бил Уебстър са много различни. Но пък това очевидно не им пречеше да изпитват взаимна симпатия и уважение.