Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 61

— Може би и аз трябва да постъпвам така — замислено рече Лиз.

— Не съм убедена, че ще можеш да го направиш. — Джийн я познаваше твърде добре. Лиз беше невероятно добросъвестна и имаше силно развито чувство за дълг и отговорност.

— Нито пък аз — през смях си призна Лиз и двете продължиха работата си.

Лиз трябваше да разпрати доста документи до различни съдии и адвокати, съвместно, с които работеше по текущите си дела.

Тази вечер се прибра късно, почти в осем часа. Все някак трябваше да компенсира изгубеното през ваканцията време. Депата все още се мотаеха около басейна, а Керъл приготвяше пица за вечеря.

— Здрасти, деца — с усмивка поздрави Лиз.

Остана доволна, че заварва и Питър у дома. Веднага след това изпита силно безпокойство, когато видя двама от приятелите му да скачат безразсъдно в басейна, без да се съобразяват с по-малките деца, които играеха на Марко Поло. Лиз ги помоли да се поукротят и поиска от Питър да предупреди приятелите си да бъдат малко по-сдържани.

— Някой ще пострада — тихичко заключи тя и погледна Керъл, която веднага се съгласи с нея и сподели, че е прекарала целия следобед повтаряйки същото пред приятелите на Мегън. Лиз се безпокоеше най-вече за Джейми, който не беше особено добър плувец.

Вечерта, след като приятелите им си тръгнаха, Лиз отново предупреди децата да бъдат по-внимателни.

— Не искам никакви злополуки в дома си… и никакви съдебни дела!

— Безпокоиш се твърде много, мамо — лековато отбеляза Ани, но Лиз настоя, че говори напълно сериозно.

На следващия ден, преди да тръгне за работа, Лиз отново им напомни, че трябва да бъдат по-предпазливи и когато вечерта се прибра у дома, забавленията им й се сториха малко по-умерени и спокойни. Но в четвъртък вечерта отново се задържа до късно в кантората и когато се върна вкъщи, завари Питър и още пет-шест негови приятели в басейна, които скачаха и се гмуркаха твърде бързо един след друг, без да се оглеждат дали има други деца във водата. Лиз категорично предупреди Питър, че ще забрани на приятелите му да използват басейна, ако продължат да не се съобразяват с по-малките деца и да пренебрегват най-елементарните правила за безопасност.

— Не бих искала да ми се налага да те предупреждавам повторно — строго приключи Лиз.

— Изглеждаш уморена, мамо — ласкаво й рече той.

— Наистина съм уморена, но в момента говорим за друго. Не желая злополуки в дома си. Няма да допусна да се държите безразсъдно и да нараните някого, Питър!

— Добре, мамо, чух те!

Той беше възмъжал доста през изминалата година, но не достатъчно. Все още бе твърде млад, а някои от приятелите му се държаха твърде глупаво и безразсъдно — факт, който винаги бе предизвиквал тревога в душата й. Не можеше да допусне някое дете да бъде наранено в техния басейн. Бяха преживели достатъчно през тази година и тя не се страхуваше да наложи недвусмислени ограничения на него и на приятелите му.

Лиз се качи в стаята си, за да поработи, защото на следващия ден й предстоеше ранно явяване в съда. Беше уморена и раздразнителна и искаше да се наспи добре през нощта.