Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 60

— Не чакай прекалено дълго, мамо — предупреди я Питър и тръгна към другите деца. Те си купуваха бонбони и сладкиши и мъкнеха цели торби към колата. В това се състоеше част от очарованието на Икеда, поради което заведението бе една от любимите спирки на децата. Обикновено се отбиваха тук и при всяка своя ски ваканция на езерото Тахо.

Когато се прибраха у дома, Керъл вече ги очакваше. Лиз знаеше, че на икономката й предстоят няколко напрегнати седмици до края на лятната ваканция. Питър щеше да продължи да работи още една-две седмици във ветеринарната клиника, но останалите деца щяха по цял ден да се мотаят из къщи и да канят приятелчета в плувния им басейн. Керъл всеки ден щеше да приготвя обяд поне за половин дузина хлапета, а понякога и вечеря за два пъти повече, Лиз обаче се чувстваше спокойна при мисълта, че децата й са си у дома, а приятелчетата им бяха добре дошли да им гостуват.

На следващия ден Лиз тръгна за работа. Чувстваше се свежа и отпочинала. Доброто й настроение продължи около десетина минути. Камарите папки и документи на бюрото й бяха нараснали заплашително по време на отсъствието й, а телефонните съобщения, на които трябваше да отговори, бяха повече от всеки друг път. Лиз разрешаваше случаите, върху които работеше, прекалено добре. И бивши нейни клиенти, и колеги адвокати постоянно насочваха нови клиенти към кантората й. Тя се замисли върху предложението на Питър. Май наистина имаше нужда от още един адвокат, който да й помага в ежедневието.

Заговори по този въпрос с Джийн по-късно след обяд, докато й диктуваше някакъв материал. Двете системно и методично се опитваха да се преборят с лавината от документи върху бюрото й.

— Имаш ли някого предвид? — с интерес попита Джийн. И тя самата от известно време разсъждаваше върху необходимостта от още един адвокат и искрено бе благодарна на Питър за прозорливото му предложение.

— Не още — призна й Лиз. — Не съм сигурна дори дали наистина искам да го направя.

— Би трябвало да помислиш по въпроса. Питър има право. Не можеш да вършиш всичко сама. Работата е твърде много за сам човек. Тя беше много и за двама, а след смъртта на Джак случаите, върху които работим, се увеличиха. Не зная дали си обърнала внимание на този факт, но е точно така. Сега имаме два пъти повече случаи, отколкото по времето, когато работехте двамата с Джак.

— И как се стигна до това? — Лиз изглеждаше изненадана.

— Ти си много добра в работата си, ето как — с усмивка отвърна Джийн.

— Джак също си разбираше от работата — побърза да го защити Лиз. — Винаги съм смятала, че е по-добър адвокат от мен.

— Не бих се съгласила с това — заяви искрено Джийн, — но той отказваше повече случаи от теб. На теб сърце не ти дава да кажеш не на някой клиент. Ако на Джак някой случай не му харесваше, той веднага го прехвърляше на друг адвокат.