Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 126

— Опитваше се да окачи на елхата един картонен ангел, който изработихме заедно. Извадил стълбата, докато аз правех нещо друго с Мег, и паднал. Струва ми се, че ръката му е счупена.

— По дяволите…

До Коледа оставаха пет дни. Докато слушаше внимателно обясненията на Керъл, Лиз долови плача на Джейми.

— Сериозно ли е?

— Счупена е под много лош ъгъл.

— Ще се срещнем в болницата веднага щом стигна там.

Този инцидент поне не беше толкова сериозен колкото случилото се с Питър през лятото, или пък с малкия Джъстин през изминалата нощ. Но това беше първото счупване на Джейми и Лиз знаеше, че детето сигурно е много изплашено. Тя грабна палтото и чантата си и хукна през вратата.

Джийн я попита в движение какво се е случило.

— Счупена ръка — извика през рамо Лиз и се затича надолу по стълбите.

Като че ли никога не й оставаше свободна минутка, за да поседи и да се порадва на живота. Пък и какво ли толкова радостно й готвеше животът? Коледните празници приближаваха неумолимо и заплашваха да ги смажат под товара от горчиви спомени — Джак ги бе напуснал завинаги, а сега и Бил ги бе изоставил. Весела Коледа!

Глава дванадесета

Лиз влетя в спешното отделение на болницата по същия начин, по който бе нахлула в интензивното отделение на детската болница предишната вечер. Този път обаче се намираше тук не в качеството си на професионален съветник, а като разтревожена майка. А това бе доста по-различно. Когато пристигна, завари Джейми, очевидно измъчван от силна болка, да пищи всеки път, когато някоя от сестрите се опитваше да го докосне. Лиз усети, че й се гади, когато видя ъгъла, под който стърчеше ръката му. Ръката несъмнено бе счупена. Единственият въпрос, на който още нямаха отговор, бе колко лошо бе счупването.

Когато Лиз пристигна, сестрите вече почти се бяха отказали от опитите да се разберат с него и бяха заключили, че ще се наложи да го упоят, преди да го качат в операционната, за да наместят ръката му. Вече бяха повикали един хирург-ортопед, а Керъл стоеше отстрани и наблюдаваше сцената с виновно и притеснено изражение.

— Толкова съжалявам, Лиз… Изгубих го от погледа си само за пет минути…

— Няма нищо. Това можеше да се случи дори и ако аз си бях у дома.

Джейми понякога правеше такива неща. Подобно на всички останали деца. А и поради очевидни причини Джейми беше недостатъчно зрял и доста по-непохватен от момчетата на неговата възраст.

Лиз безуспешно се опита да го успокои, но той пищеше толкова пронизително, че не можеше дори да чуе думите й. Детето изпитваше силна болка и не позволяваше на никого да се доближи до него. Цялата ситуация беше много неприятна. Притеснена и разстроена, Лиз продължаваше с опитите си да го приласкае и придума, когато чу зад гърба си познат глас.

— Какво става тук?

Лиз се извърна инстинктивно и се озова лице в лице с Бил Уебстър. Той бе слязъл в спешното отделение, за да вземе един пациент за травматологията, и бе чул ужасените писъци на Джейми. След това бе забелязал познатата червена коса и, неспособен да се въздържи, бе приближил, за да види какво има.