Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 125

— Ще започна практика като детски адвокат. На непълен работен ден. И ще работя у дома. Винаги съм харесвала тази част от работата ни. Никога не съм си падала по семейните разпри, съдебните еквилибристики и всички грозни сцени, свързани със семейното право. Тази част от правото винаги е привличала повече Джак, отколкото мен. Аз обичам децата и сега искам да започна да работя за тях.

Джийн се усмихна широко, заобиколи бюрото и я прегърна.

— Това е правилното решение, момиче. Ако останеш още малко тук, тази кантора ще те убие. А като детски адвокат ще бъдеш страхотна.

— Надявам се. — Лиз я погледна с тревога. — Но ти какво ще правиш? Цяла сутрин мисля за това.

— Струва ми се, че и на мен ми е време да порасна. Това изявление може и да ти изглежда налудничаво на моята възраст — Джийн беше на четиридесет и три години, — но имам желание да се запиша в юридическия факултет. — Лиз зяпна от изумление, а след това се разсмя. Това беше идеалното разрешение на проблема.

— Ами в такъв случай не се захващай със семейно право, защото ще го намразиш.

— Аз искам да практикувам криминално право. Ще ми се да започна работа като прокурор.

— Браво на теб!

Лиз изчисли, че ще са й необходими три месеца, за да приключи с всички случаи. След това възнамеряваше да си вземе няколко месеца почивка, през което време щеше да информира всички за плановете си. Беше си заслужила краткотраен отдих и смяташе да прекара това време с децата си. Те бяха проявили завидно търпение през годината, докато тя се бе опитвала да се справя с ангажиментите си подобно на жонгльор, подхвърлящ десетина топки във въздуха, и бе работила ден и нощ, за да успее. Сега Лиз чувстваше, че им дължи компенсация за пропуснатото време.

— Ако се запиша в юридическия факултет преди края на годината — с доволно изражение отбеляза Джийн, — ще мога да започна обучението си през юни, или най-късно през септември. Така и аз ще разполагам с няколко свободни месеца. Почивката ще се отрази добре и на двете.

И двете имаха чувството, че са остарели с цял век през изминалата година, макар че не изглеждаха и с един ден по-възрастни отпреди.

Лиз все още седеше зад бюрото си и си бъбреше с Джийн, когато позвъни Керъл. На Джийн й се стори, че в гласа й се прокрадва паническа нотка, но само предаде слушалката на Лиз, без да й каже нищо. Реши, че всичко е плод на въображението й. А и Керъл бе твърде заета с децата по Коледа и очевидно се чувстваше преуморена.

— Здрасти. — Сега, когато вече бе взела съдбоносното си решение, Лиз се чувстваше доволна и спокойна. — Какво има?

— Джейми.

Начинът, по който Керъл произнесе името на детето й, я накара да си спомни за изминалото лято. Икономката й не губеше време с излишни приказки.

— Какво стана?

Докато чакаше отговора на Керъл, Лиз бе залята от внезапен прилив на паника.